Краят на Ада - Момичето с Черни Криле

1

- Миличка, събуди се. Време е за закуска.
  Бриана Дениълс стана от леглото, на което беше легнала само преди половин час и отиде в огромния си дрешник, за да реши какво да облече. Абсолютно всеки детайл беше уникален и по последна мода, както и останалите неща, сред които беше заобиколена. Животът й можеше да се опише само с една дума - идеален. Е, поне на пръв поглед.
  След като се облече (избра бели къси панталонки с дантела и свободна копринена риза с прозрачни ръкави) и върза катранено черната си коса на опашка, Бри отвори вратата. Там я чакаше Ида, нейната по-малка доведена сестра и най-добрата й (а и вероятно единствена) приятелка.
- Добро утро, Бри. Мама каза да те изчакам.
- Защо? Да не би да се страхува, че ще избягам?
- Много смешно. Хайде.
  Двете слязоха към трапезарията, а личните им гардове (Ерик Ийстън за Бриана и Конър Колинс за Ида) ги последваха. В стаята вече ги чакаха Гарисън и Амалия Дениълс - бащата и доведената майка на Бри. Изглеждаха перфектни във всяко едно отношение. Той - директор на успешен бизнес за милиарди, а тя - все още млада и красива. Бяха едно от най-успешните семейства в Гардън Фолс и всичко щеше да е наистина прекрасно, ако не съществуваше Кръвното Съглашение.
  Гардън Фолс беше немалък, но доста затворен град в щата Джорджия. Тук имаха свои правила и закони, контролирани от Съвета, в който членуваше и Гарисън. Бяха създали свой собствен свят, където чужда намеса беше абсолютно забранена. Кръвното Съглашение беше част от всичко това. На пръв поглед изглегдаше като гостуване на стари приятели, но всъщност се организираше тайно наддаване, където родителите си играеха с живота на собствените си деца. Едните продаваха, а други - купуваха.
- Добро утро и на двете ви. - усмихна се Амалия. - Хайде, сядайте.
- Добро утро. - отвърна Бри и докато се настаняваше, забеляза как Ерик застана точно срещу нея. Същото направи и Конър.
- Е, какви са плановете ви за днес?
- Защо? Имате ли нещо предвид?
- Всъщност да. - каза Гарисън и вдигна поглед. - Довечера ще си имаме гости.
  При тази новина Ида цялата пребледня, а Бриана стисна ръба на масата за опора. Това значеше само, че след седмица една от тях вече нямаше да бъде тук.
- Кои... кои ще бъдат?
- Хилс и Максуел. С малко късмет до края на деня и двете ще имате съпрузи.
  Бри погледна към сестра си и дъхът й спря. Беше толкова ужасена, че от страните й се стичаха сълзи, късащи сърцето на Бриана. И точно в този момент тя реши.
- Нека бъда аз. - чу се да казва, с глас много по-уверен от състоянието й. - Трябва да направите всичко възможно, но да вземат само мен. На всяка цена.