Краят на Ада - Момичето с Черни Криле

5

- Хайде, момиче, време е да се събудиш. Притесняваш ни вече.
  Отворих очи и примижах зароди внезапната ярка светлина, която едва не ме заслепи. Когато очите ми привикнаха, видях, че се намирам в приятно обзаведена стая, а срещу мен стои момиче с дълга черна коса и зелени очи.
- Здрасти. Най-накрая.
- Как... какво стана?
- Не помниш ли?
- Аз... скочих от самолет и... това е.
- Открихме те на около двеста метра от останките на самолета заедно с още двама души, които задържахме.
- Не! Те... те са опасни! Отвлякоха ме и... и убиха майка ми!
- Успокой се. Пазят ги четирима от най-силните ни хора. В пълна безопасност си.
- Наистина?
- Абсолютно.
- Добре. - отвърнах и  си поех облекчена глътка въздух. - Сега ще ми кажеш ли къде съм и коя си ти?
- О, извинявай. Аз съм Фрея, земна Изменена. Ти си в Убежището - място за такива като нас, разположено в планините на Южна Дакота.
- Ида, приятно ми е. Какво е това... Убежище?
- Искаш ли да станеш и да те разведа? Тъкмо стана и време за обяд.
- Да. Добре.
- Супер. Хайде.
  Излязохме от стаята и тръгнахме по един от коридорите. Стените бяха в кремави цветове, а подовете - в топли тонове. Момичетата и момчетата се разхождаха съвсем спокойно, като някои дори разперваха криле отвреме навреме.
- Еха! Тук е... страхотно!
- Нали? Директор Грейнджър е просто невероятна...
- Чакай. Грейнджър ли?
- Да. Защо?
- Тя... тя е истинската майка на сестра ми. Първото й име е Тиана, нали?
- Точно. Какво...
  Изведнъж си спомних за разговор отпреди няколко години. Тогава го чух без да искам. Майка ми и баща ми знаеха имената на истинските родители на Бри - Тиана Грейнджър и Гидиан Сторм.
- Тя е. Сигурна съм. Аз... трябва да говоря с нея.
- Нека първо да хапнем и ще те заведа. Хайде.
- Добре.
  Влязохме в помещение, което беше точно копие на закусвалните в училищата. С Фрея си взехме табли и след като избрахме храна, седнахме на една от масите.
- Така, как така реши да скочиш от самолет?
- Наложи се. Тези хора... търсят сестра ми. Вместо нея взеха мен... убиха бащата на едни приятели... майка ми също и...
- Ида, успокой се... започваш да...
  Таблата, която стисках здраво  буквално потече през пръстите ми. Масата също започна да се топи, но чувствата ми бяха толкова извън контрол, че нямаше как да се спра. Изправих се и стиснах очи, но огънят не спираше. Дори ставаше още по-силен.
  Изведнъж усетих... студ. Смразяващ. Обгърна ме и потуши огъня за секунди. Вдигнах поглед и видях млад, сексапилен и адски ядосан мъж да сваля ръката си.
- Коя си ти? - почти изръмжа той срещу мен.
- Аз...
- По-бързо! Нямам цял ден!
- Не ми крещи! - извиках и го погледнах. - Разбрах, че съм Изменена едва преди няколко дни и почти веднага след това ме отвлякоха! Не намерих време да се осъвършенствам!
- Това не ти дава...
- Майната ти! - изкрещях и излязох от закусвалнята, като абсолютно всички погледи ме последваха. Останала сама, си поех дълбоко дъх, но си бях все така ядосана.
- Господи! Имаш ли представа какво стори току-що? - попита Фрея с широко отворени очи. - Това беше...
- Знам, прекалих, но...
- Това беше Дерек Грейнджър, синът на директорката ни!
- Какво?! Сериозно?
- Да. Току-що се развика на брата на сестра си.
- По дяволите.
- Да. Точно го описа.