001

1.1K 113 99
                                    

Джин лежеше на мекия диван в хола и прехвърляше канал по канал с надеждата, че ще намери нещо интересно, но уви, това не стана. Вече от близо половин час прехвърляше каналите и  буквално остана без палец.
Джин се изправи от мекия бял диван и отиде до кухнята, за да си вземе още нещо за ядене.
За сега бе изял само 2 панички кимчи, един чипс, половин буркан нутела и сега отиваше за още чипс. Истинска храносмукачка.

Джин изнамери още един чипс от някъде из кухнята и се върна обратно в хола при любимото му кътче, а именно - дивана, и телевизора... и пълната стъклена масичка с опаковки от храна. Същинска закусвалня. Той се хвърли на дивана и отвори чипса, започвайки да яде, като за пръв път видял чипс. Трагична гледка.

- Оу, не... чипсът е на свършване... А БЕШЕ ПОСЛЕДНИЯТ! СЕГА КАКВО!? А ДА! ЩЕ СЕ ОБАДЯ НА ЛИНА!!

Джин бързо започна да търси телефона някъде из дивана, но нищо. Там го нямаше.

- По дяволитеее~~~

Джин започна да търси телефона по масата и когато най-накрая го намери, затрупан под всичките тези опаковки, извика щастливо.

- АЛЕЛУЯ~~

Бързо набра номера на най-добрата си приятелка и с нетърпение зачака тя да вдигне.

- Оффф, Джине, какво пак ми искаш? - изпуфтя Лина с досада от отсрещнатата линия.

- Да ми купиш пет пакета чипс и да дойдеш у нас да клюкарстваме! - каза Джин, кикотейки се.

- Ще клюкарстваме?! СЛЕД ПЕТ МИНУТИ СЪМ У ВАС! - каза набързо Лина и затвори телефона.

- Ама да не забравиш чип...са... лоша Лина, лоша! - извика Джин и бързо награби последните остатъци от чипса.

- Дано поне донесе от любимия ми чипс... - измрънка Джин под носа си и седна на дивана, чакайки всеки момент да се позвъни на вратата.

На Джин му доскуча да чака и да гледа само телевизия, затова избута половината боклуци, които бяха на масата, изкарвайки лаптопа на показ. Джин повдигна монитора и го включи. Не се мина и минута, а лаптопът се включи веднага. Влезе в търсачката и написа любимата си Bl драма, а именно - Beloved Enemy. Обожаваше я. Кликна на епизода, до който беше стигнал, и на път да зареди, на вратата се позвъня.

- Лина... маалка ковра... как смееш да идваш точо сега!? - Джин започна да говори сам на себе си, отивайки да отвори на най-добрата си приятелка.

ᏢᎪᏆh ᎳᎥᏆhᎾuᏆ ᎬxᎥᎠ • ɴᴀᴍᴊɪɴ Where stories live. Discover now