ᏢᎪᏆh ᎳᎥᏆhᎾuᏆ ᎬxᎥᎠ • ɴᴀᴍᴊɪɴ

011

Намджун успешно запази резервация за утрешната вечеря. Щяха да отидат в много добър ресторант. В момента бе шест без десет, а Джин трябваше да почва с вечерята.
Намджун бе щастлив, че ще става татко и много би искал, да му се роди син и да го превъзпита точно като него, да бъде негово копие. Щеше много да се гордее. Сок Джин също не беше лошо хлапе. Имаше потенциал, но най-важното, кръвтта му мирише уникално, което значи, че и на вкус е доста добре. Джун нямаше търпение да дойде момента, в който ще забие зъбите си в шията му и ще вкуси от сочната му кръв.
Единствено от по-големия се изискваше търпението, за всичко това. Трябваше само и единствено търпение. Потънал в мисли Намджун се разсея от гласа на по-малкия.

-Намджун аз почвам да правя вечерята, че вече е 6:15.-Каза Джин и се запъти към кухнята.

Намджун се усмихна неволно и го проследи до кухнята.

-Искам да ти помогна.-Намджун проговори с дълбокия си глас в тихото помещение, стряскайки малкото момче.
От стряскането на Намджун, Джин неволно се поряза на острия нож, като нежната му алена кръв започна да се стича по показалеца му.

Намджун се спря на място и физиономията му се промени коренно. Лицето му придоби по-тъмен вид, очите му станаха по-светли, променяйки цвета си в червено, точно като по страшните филми с вампири, които Сок Джин бе гледал.

-Намджуне, стресна....ме...

Щом видя вампира, дебела буца заседна в гърлото му. Вида на богаташа ужаси тийнейджъра.

-Н-Намджун...какво ти е...-Толкова бе уплашен, че гласът му трепереше.
Никога не бе виждал нещо по-страшно, освен в страшните филми.

Джун бе опянен от миризмата на кръвта му и не можеше да мисли трезво. Това не беше Намджун, който познаваше по-малкото момче. Сега го виждаше в друга му светлина.

Чудовище.

Така го упреличаваше Джин в този момент. Сълзички започнаха да се стичат по бузките му от уплахата, а кръвта му започна да капе по пода, влушавайки състоянието на вампира.
Зъбите му се изостриха, карайки Джин да изпищи и да избяга към стаята си, която за щастие, не бе далеч. Бегом мина покрай него, влизайки в стаята си, заключвайки колкото се може по-бързо.
Започна да се оглежда на сам на там за нещо с което да спре кръвта, но такова приспособление не намери. (Приспособление?? Това ли измъдри кухата ми глава? 🤦🏼‍♂️)
Беше уплашен до смърт и не знаеше какво да парви, а това, че Намджун тряскаше по вратата с юмруци, далеч не го успокояваше. Обонянието на вампира бе толкова силно, че усещаше кръвтта на Джин от километри, особено, като не спираше да кърви. На Сок Джин му писна и отиде в банята, където уви пръста си в кърпата с която си триеше ръцете.