ᏢᎪᏆh ᎳᎥᏆhᎾuᏆ ᎬxᎥᎠ • ɴᴀᴍᴊɪɴ

006

Дните мнаваха като векове а Джин още не бе готов да заживее при тях. Разбира, се със времето щеше да свикне с Намджун, но не бе сигурен за сестра си. Разбира се, нямаше нищо против нея, просто не харесваше курвенския и характер, но и с това щеше все някак да свикне, нали?

Бора се беше прибрала отдавна при баща си и нещата протекоха нормално. Извинения, прегръдки и какво ли още не, обаче главния в нашия случай е Сокджин.
Деня на местенето дойде, а той се опитваше да запази, колкото се може, повече самоубладание.
Беше доста добър в играта си, защото си беше изключително спокоен, за сега.

На вратата се звънна, а на Джин му отне само две секунди, за да реагира и да отиде да отвори вратата на сестра си и Намджун.

-Събра ли целия си багаж?-Попита Джун, забивайки плашештия си поглед в тинейджъра, карайки да преминат тръпки през цялото тяло на малчото.

-Д-да. Всичко е готово!-Отвърна и взе два сака в едната и два сака в другата ръка и тръгнаха към колата на милионера, където спокойно чакаше пред къщата на досадния Сокджин. Малкия сложи четирите сака в багажника на колата и трясна капака на багажника, само и само за да издразни Намджун. Нахалното хлапе заобиколи колата и се качи на задните седалки, отново блъскай вратата със все сила.

-Момченце...внимавай какви ги вършиш защото после ще съжелявяш за действията си. Обещавам ти го!-Изръмжа Намджун, неотделяйки погледа си от пътя. Целта на Намджун бе да сплаши тинейджъра. Жалко, че не го познаваше достатъчно добре, за да знае какво хлапе е Сокджин.
Обаче имаше неща което Джин няма да очаква...нещо което дори кошмарите му които сънува почти постоянно, са по безтрашни от това, което го очаква...

-ОФ хора кога ще пристигнем?! Пътуваме от часове!!-Измрънка Джин като скръсти ръцете пред гърдите си и изду бузки, като някое пет годишно чаве, на което са му забранили любимото му занимание, а именно да разглежда в нощните
шкафчета на мама и тати.

-Джине...пътуваме само от пет минути! Успокой детинските си хормони!-
Скастри го Бора а малкото веднага млъкна. Точно като непослушно чаве.

-Пътя до новият ни дом не е толкова дълаг, само още двадесет минути път и сме там! Кротни се малко!

Джин разбира се, се успокои до някаква степн, но вълнението се беше разпространило из цялото му тяло. Не му даваше мира мисълта, че ще има нов дом, защото във стария имаше толкова много спомени...
Но нека погледнем от хубавата страна! Ще направи много нови и други спомени в новия си дом...но какви ще бъдат те? Дали ще са добри и хубави, колкото спомените от преди десет години на Джин? Или пък ще са кошмари, пълни с насилие и...ухапвания...

*10:50am*

-Джине! Стигнахме, слизай веднага!-Бора започна да вика, сякаш брат и бе глух и се нуждаеше от слухово апаратче, неразбирайки, че с това крещене, субъжда хората, които все още спят.

-Слизам ма! Крякаща пъча! Чувам не съм глух!-Тинейджъра я изгледа пренебрежително, обръщайки и гръб.
Той отиде до багажника, където го чакаха 4 не толква тежки сака. Джин хвана дръжката на първите два, обаче Намджун го спря и взе саковете му в едната му ръка и тръгна към блока.
Да Намдун живееше в един доста голям блок на шестия етаж а Джин умираше от страх от толкова големи височини.

-Джине идвай! Не стой, като статуята на свободата!-Провикна се Бора, която тъкмо влизаше в сградата.

"Ще ти дам аз една статуя"-Помисли си тинейджъра, влизайки в на пръв поглед забутаната сграда на външен вид.
Влязоха в асансьора и натиснаха копчето което водеше до 6 етаж. Джин мразеше блокове от дъното на душата си...
Асансьори още повече. Вуняха отвратително.
Когато малчото усети, че асансьора започна да се изкачва нагоре, той застина.

-Абе я се успокой! Да не си на 5?! Голям мъж ще ми трепери от страх! Я се стягай!-Започна да вика Боря на брат си така, сякаш всъщност наистина е малко момченце. (Не че тай не е де Хд) Каква сладка гледка. След още около 5 минути стигнаха дестинацията.

"дано поне апартамента е удобен"-Мислеше си нахално Сокджин. Винаги с претенций. Щом влезе в апартамента, загуби ума и дума. Беше толкова луксозно и... толкова голямо пространство, точно от каквото се нуждаеше Джин.

-Явно няма да е чак толкова зле тук.- каза сам на себе си  и с Бора прекрачиха прата на апартамента.

------------------
И за прутокола, тази глава я пиша 2 месеца -.-
Завърнах сее~
Извинете за грешките ;~~~;

Очаквайте ъпдейт скоро~