ᏢᎪᏆh ᎳᎥᏆhᎾuᏆ ᎬxᎥᎠ • ɴᴀᴍᴊɪɴ

004

Слънцето лека полека започна да се показва над хоризонта и да обгръща всичко в слънчева светлина. Беше 7:00 сутринта, а по улиците на Сеул вече се виждаха хората. Едни бързаха за работа, други разхождаха домашните си любимци, които в случая бяха кучета, трети тичаха за здраве или по-точно да свалят множеството натрупани и излишни килограми... Можеше и тук-таме да зърнеш някой пощальон.
Всичко беше в разгара си, докато имаше един определен човек, лежащ на дивана си и размишляващ, а именно Ким Сокджин.
Той не беше мигнал цяла нощ, припомняйки си случката с Намджун миналата вечер, също така мислеше и за случката в болницата. Как най-омразният му човек така изведнъж се самопоканва в живота му? И това, ако не е съдба...
Обаче съжаляваше за едно. Съжаляваше за това, че каза всичко за Минхо на най-добрата си приятелка. Самообвиняваше се, че бе толкова сляп и, че не бе забелязал как Лина гледа Минхо през всяко от междучасията. Затова реши да оправи нещата.
Джин гордо се изправи от меката мебел, бързо набра номера на Лина и зачака да вдигне.

- Номера, който търсите, е изключен, или извън обхват! Моля опитайте по-късно!

- Шибан оператор! - Джин захвърли телефона на барплота и се върна при любимия му диван. Тъкмо да седне върху меката мебел, но на звънеца се позвъня.

- Джине, приеми го! Не ти е писано да си починеш, дори и минута!

Сокджин, вече отегчен от живота, заотиде към вратата, на която продължаваше да се звъни.

- НЕ СЪМ ГЛУХ! ЧУВАМ! - тийнейджърът извика на предела на силите си, а вратата я отвори с малкото му останали.

Когато я отвори, пред него стояха ,,любимата" му сестра и нейното гадже.

- Какво правите тук? Прекъсвате изключително важен момент за мен! - по-малкият наблегна на думата ,,важен" и кръстоса ръце пред гърдите си, изглеждайки ги с отрицателния си поглед.

Определено не му харесваше да бъде около тези хора, а камо ли да живее с тях. Абсурд! Пълен абсурдн! Да живее с вчерашна курва и някакъв богат до неузнаваемост дядка! Тц тц тц нямаше как да стане... или поне така си мислеше нашият отчаян герой.
Да... Сокджин бе отчаян и не знаеше какво да прави.

- Не се ли радваш да ни видиш?! - попита Бора, хващайки се за дясната си гърда, където се намираше сърцето.

- Р-радвам се да ви видя, знаете ли колко ми липсвахте? - попита Сокджин, прегръщайки сестра си.