ᏢᎪᏆh ᎳᎥᏆhᎾuᏆ ᎬxᎥᎠ • ɴᴀᴍᴊɪɴ

008

Когато Джин се нахрани, директно се качи в стаята си. Беше решил да се обади на Лина да я пита как е. Не се бяха чували от два дена, което всъщност е като 2 години за Сокджин.
Русата глава извади телефона си и започна да търси номера на най-добрата си приятелка. Най-накрая след като стигна до съответния номер, набра го и изчака да вдигне. Досадни 2 минути чакане, вдигна и отегчения глас на Лина се чу в отсрещната слушалка.

-Ало....

-Ало, Лина, как си? Какво правиш? Защо звучиш толкова отегчено? Попита тийнейджъра притеснен за най-добрата си приятелка.

-Добре съм, нищо ми няма...-Заговори Лина, пораждайки подозрение у русокосия.

-Спри да ме лъжеш Лина.-Отговори Сокджин с вече по-сериозен тон.

-Сокджине, не ми се говори в момента, ще ти се обадя по-късно.
Лина затвори, оставяйки момчето объркано. На последък са имаше проблеми за които Джиновата глава си нямаше и на идея.
Разговора им с Лина, обаче приключи на време, защото Намджун влетя в стаята, без дори да почука.

-Да си чувал случайно за чукане?-Попита русокосия  поглеждайки Джун кръвнишки.

-Това е моя дом и аз мога да влизам където си поискам!-Каза ядно Джун.

-Говорех и за стаята малoумник. От сега нататък, това е моята стая и ще ти се наложи да чукаш, защото и за съм човек, и аз се нуждая от лично пространство.
Намджун се облегна на стената, слагайки ръце зад гърба си и започна да се присмива не сериозния Джин. Беше толкова сладък и смешен, не можеше да го вземе на сериозно.

-Тук дойдох за друго, не за да споря, за такива нелепи неща, и то с 15 годишен.

И тук Джун дръпна спусака. Джин, вече бесен се изправи от леглото, но по-големия го спря.

-Не се и опитвай. Като малките деца си, а си на 15 години.

По-малкия не се възпротиви и го послуша, сядайки обратно на леглото.

-Добро момче. Та...дойдох да ти кажа две неща:
Първото нещо е, че утре ще сме двамата по-мъжки и ще трябва да се гледаме двамата.
Втората причина е, че със сестра ти чакаме бебе.

Джин изчака една-две минути, за да асимилира това, което беше казал Джун.

А аз...ще ставам батко? Попита Джин, хващайки се с двете си ръце за главата.

-Поздравления Джине! Мисля че ще си невероятен брат! Намджун ми се ухили на среща и го прегърна през рамо с дясната си ръка.

Джин още бе стъписан от този факт, че ще става брат, а и все още не бе напълно готов, за такава отговорност.

-Момче или момиче ще е?-Престраши се да попита тийнейджъра.

-Не знаем още, сестра ти е едва първия месец.

Русата глава разшири очи.

-И не сте ми казали по-рано? Ще го запомня!!!

-Чакахме удобния момент просто, и тъй като до сега нямаше такъв, ти казахме сега, защото днес ни се стори идеалния момент.

-Добре тогава...а защо ти дойде да ми го кажеш, а не сестра ми? Нали бебето е нейно, не твое?

-Реших да ти кажа аз, защо според мен ще ме разбереш повече, като и двамата сме мъже, а и като знам как се "понасяте" със сестра ти...

Джин се засмя гръмко, хващайки се за корема, зарди болката, която изпитваше заради този, така нелеп смях.

-Прав си...благодаря, че ми каза.

Джин се усмихна на по-големия, отделяйки го от него и го заби в телефона си, точно като облъчен (не че той не беше де).

Обаче Джин не осъзнаваш едно.
Намджун манипулира,
като вампир, това умение го могат най-много.
Намджун манипулираше Джин, като се преструва на негов "баща" и приятел и точно, когато най-малко очаква Джин, да падне в капана на вампира.
Този план беше толкова добре изпипан...

-------------------

Гордея се с това, което написах :33
Ще качвам по-често ;))