ᏢᎪᏆh ᎳᎥᏆhᎾuᏆ ᎬxᎥᎠ • ɴᴀᴍᴊɪɴ

016

-Х-хьонг, каква е изненадата...-Попита по-малкия на път да се разплаче.

Намджун се усмихна зловещо, изкарвайки кучешкте си зъби на показ.

-Ще разбереш...

Намджун с бърза крачка отиде към момчето, збивайки го в стената и облиза с език вратът му, вкусвайки плътта му.
Изпита голямо желание да забие острите си зъби в меката на допир плът и да вкуси от хубаво ухаещата му кръв.
Вампира започна да оставя мокри следи по вратът на по-малкия, докато най-накрая не устоя и пробиви нежната кожа с острте си зъби, карайки по-малкия да изкрещи от болка. По-голяма болка никога не бе изпитвал. Два остри като бодли зъба да са забити във областта на шията ти и да смучат кръв малко по-малко, не бе мнъго приятно, беше болезнено, чак за умиране. Сълзички започнаха да се заоформят в очите на Джин, пропрвяйки си път по бузите му. Той стискаше ризата на по-големия в юмруците си, опитвайки се да го отдели от себе си, но без успех. Колкото повече вампира смучеше, толкова повече тийнейджъра отслабваше. Чувстваше се слаб.
Намджун бе пленен от уникалния вкус на кръвта на по-малкото момче, искаше още и още, ала трябваше да спре, защото не искаше да го убива веднага, а и трябваше да го използва и за други си цели. Вампира бавно извади зъбите си от шията на Джин и се облиза апетитно. Тази кръв бе специална, не бе като другата кръв. В това момче имаше нещо специално, което по-големия не можеше да проумее. Щом Джун се отдели напълно от Сок Джин, по-малкия изгуби равновесие, но вампира го хвана за раменете и го задържа да не падне.
Той се наклони до ухото му и с блажен глас прошепна:

-Имаш уникална кръв.

Тези му думи накараха тръпки да минат по цялото му тяло, за пореден път. Искаше да се махне от това място и да забрави за всичко, което се бе случило, да живее отново с родителите си...

-Идвай към аптечката да оправя раната ти.-Проговори Намджун с дълбокия си глас, разчупвайки тишината в стаята.

Джин се изправи и послушно заходи зад Намджун. Не искаше пак да си има неприятности.
След като стигнаха шкафа с лекарства, Намджун го отвори и извади риванол с малко памук и лепенки.
Облиза прясната рана, карайки Джин да изкимти от болка. Отвори шишенцето с риванол и изсипа малко количество на памука. Махна белите линтички от залепящата се част на лепенката и я залепи заедно с памука на раната, а от страна на Джин, той изсъска от болка при контакта с лекарството, доста го щипеше, а той не издържаше на болка.
Щом от токова малко нещо го е боляло, представете си каква болка е изпитвал, докато вампира забиваше зъбите си във гушата на по-малкия и смучеше от кръвта му. Със сигурност е било мъчение за тийнейджъра, въпреки това най-лошо приключи, или поне за сега. В момента двамата ни главни герой седяха на дивана в хола, чудейки се кой какво да каже, но така и никой не промълви и думичка. Стояха в надгробна тишина, бе толкова тихо, че тази тишина съсипваше по-големия психически, той мразеше да е тихо, и за това винаги блееше в телевизироза.
Джин си помисли, че е свободен и реши да се затвори в стаята си (отново), но ръката на Намджун го хвана грубо за китката, спечелвайки си стон от болката, причинена му от по-големия.

-На къде?-Попита го със студения като лед глас на Намджун. Джин се вледени и застана на едно място не смеейки да помръдне.

-К-към стаята си, омръзна ми да седим тук.-Проговори Джин толкова тихо, че вампира едва го чу, а той беше със доста добър слух.

-А попита ли ме дали може или не може? Нещо...?

-Хьонг, мога ли да си отида до стаята?-Попита Сок Джин, като една доста голяма въздишка излезе от устата ме.

-Само ако дойда с теб.

По-малкия кимна, съгласявайки се със по-големия и се запътиха към Джиновата стая. След като влязоха и разбира се Намджун не забрави да заключи, Джин се настани на леглото и се обърна с гръб към по-големия а Намджун легна до него и започна да блее в тавана, все едно това е най-интересното занимание-да блееш в белия таван.
Вампира се чудеше как да разчупи тишината за пореден път. Обърна се с лице към гърба на Джин и и съблазнително прошепна в ухото му.

-Кръвта ти е много сладка, възбужда ме целия...искам още от нея.

Тийнейджъра преглътна тежко от чутите думи. Намджун винаги го караше да се чувства слаб, беззащитен и какво ли още не. Общо взето, всяваше страх в по-малкия.

--------------------
Развалих книгата.
Нямам идей, това нещо пропадаше, но официално с тази глава развалих цялата книга 👏🏻👏🏻👏🏻