ᏢᎪᏆh ᎳᎥᏆhᎾuᏆ ᎬxᎥᎠ • ɴᴀᴍᴊɪɴ

020

Джин отвори бавно очи и се изправи в седнало положение търкайки очите си с юмручета. Сладка гледка.
Погледна към будилника си и видя, че показваше 10:00, твърде рано за младежа. Не бе присъщо за него да става толкова рано, поне напоследък.
Изведнъж силна болка го проряза във врата и се хвана за бинтованото място. Спомените започнаха да го връхлитат и щом си спомни за Намджун и свирепите му зъби, потръпна. Нима Намджун наистина нарани 15 годишно момче????

Сълзи се заформиха в очите на малкия, но бързо ги премахна, като започна да мига на парцали.
Беше му писнало от биполярното държание на по-големия. Един ден се интересуваше от него така, сякаш са първи дружки, а в друг момент го напада без никаква видима причина. Това е то, да си биполярен! Определено щеше да се оплаче на най-добрата му приятелка, и без това не се бяха виждали и чували дълго време.
Взе телефона от нощното шкафче и набра на Лина. Започна да звъни а момичето веднагически вдигна.

-Ало, Сок Джине?

-Здравей Линче, СПЕШНО ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ!-Извика момчето на слушалката, но после се усети, че и момичето от отсрещната линия също има уши на главата, които не бяха за красота.

-Ауч...

-Извинявай...просто-

-В момента съм на вън с едни приятел, ноооо със сигурност ще те хареса за това ела при нас, ние сме в макдоналдс.

-С кой си...? Толкова ли бързо ме замени?-Разочарованието в гласът му се усещаше, но Лина се опита да замаже положението.

-Напротиииив, това е просто едни стар приятел с който би си паснал идеално!-Изкикоти се момичето.

-Кой е?

-Чонгкук, брат е на Джаксън от стария ти клас.

Очите на Джин се разшириха а устата му беше толкова отворена, че още малко можеше да докосне пода.

-К-кой..????

-Оф бе, Чонгкук, Чон Чонгкук.

-Къде казахте, че сте?????

-Оф Джине, на майнта си сме! Във макдоналдс.

-До десет минути съм там.

Чонгкук бе брата на момчето, което Джин харесваше преди години.
Когато Джин бе в 7 клас си падаше по един от неговите си съученици а именно Джаксън Уанг, най-харесваното момче в училище а както винаги, Джин бе зубара. Какво клише.
Единството, което не знаеше младежа бе, че Джаксън има брат.
Джин отиде до гардероба си и започна да избира какво да облече.
Бебешко розов пуловер със сини mom jeans и розови найк или целия да бъде син.
Накрая избра розовия варян и започна да се облича по най-бързия начин.
Без да се мотае излезе от апартамента както и от блока.
Макдоналдс не беше много далеч от блока му. Горе-долу около 5-6 минути пеш. От цялото това вълнение с запознанството с брата на Джаксън, бе отпратило мислите за раната на врата си на далеч, но изведнъж пак леко го защипа.

-По дяволите....какво ще им кажа за това...-Джин се хвана леко за превързаната рана, забавяйки крачката.
Вратът му беше доста превързан и нямаше начин да не забележат това на врата му.

-Ако ме питат, ще кажа нещо на момента...ако пък не ме питат, просо няма да им отговарям..не им дължа обяснение!-Каза младежа сам на себе си.

Вече се намираше пред сградата и бързо влезе на топло, спасявайки се от кучия студ навън. Беше си доста студенчко, особено по това време на година, все пак бе зима.
Джин започна да се оглежда и щом ги забеляза започна да ходи към тях.

-Здравейте!-Джин им помаха, усмихвайки се топло.

-Здравей Джиниии!!!-Брюнетката се метна на рамената на по-високото момче, спечелвайки се лек стенание от старата на по-високата.

- Не сме се виждали отдавна, има много да ми разказваш!-Засме се звънко момичето.

-Ела да те запозная с Чонгкук!

Когато двете момчета бяха един срещу друг, по-малкия се изчерви свеждайки главата си надолу, а от страна на по-голямото момче, той го огледат от главата до петите и се засмя лекичко здрависвайки се с  момчето.

- Аз съм Чонг Чонгкук, приятно ми е, и междо другото...монго си сладък, особено с този розов половер.

- Аз съм Ким Сок Джин, и на м-мен.-Заекна малчото, опитвайки се да не изглежда толкова засрамен колкото всъщност бе, но не му се получаваше.

-Е Джине, къде се губиш толкова време?-Попита го Лина, гледайки го с интерес.

-Ами бях си вкъщи...-Каза засрамено Джин от факта, че седеше по цял ден вкъщи като аутсайдер а не излизаше със сестра си и Намджун.

-А защото не излизаш със Бора и Намджун?-Попита го брюнетката, карайки очите на Джин да се разширят.

-А-ами знаеш...те са ,,влюбени" и не искам да им преча, не искам да съм третото колело...-Малкия натъри на думата ,,влюбени" слагайки си една много мазна фалшива усмивка, която обаче при най-добрата му приятелка не минаваше.

Тя се направи на одарена заради Чонгкук и веднага смени темата.

-Както и да е...та за какво ще си говорим?-Попита Лина усмихвайки се широки и погледна ту Чонгкук ту Джин.

--------------------------------------

1. Искам да благодаря на тези, които продължават да следят историята ми! Искрено съм ви благодарен. По този начин ме мотивирате да я продължавам.

Много съжалявам за грешките и съжалявам, ако има пропуснати запетай или сложени на грешно място лмао.