-о. Довърших си изречението когато се събудих в болница. Ей ама съм клише. Бях сама. Погледнах през един прозорец наблизо и още беше нощ. Явно или съм проспала цял ден или съм се събудила след малко време. Ми не ми се гадае сега така че да продължаваме с историята. Беше тихо. Много тихо. Е поне няма още драма, стигна ми за днес. Да. Да.... Ама не! Чу се тропане от коридора. Идваше към стаята ми. Така де нямах идея тя къде се напира защото не съм излизала да погледна. Съдейки по звука...... Беше в дъното.
-Защо ме тестваш Боже?!
Изругах тихо че нали е нощ. Ех ама съм и аз една тИхА вОда нЕ нАпИтА.
Тогава започна да се чува викане от коридора. Звучеше като мъж който без да иска е изтрил всичките си игри. Беше страшно ядосан. Не го виня все пак и аз не обичам болниците. Изведнъж лампите станаха червени и се включи аларма която казваше на всички хора да се скрият някъде или да бягат. О не.... Ще се мре днес и то със сигурност.
✧ » ◇ « ✧ » ✦ « ✧ » ◇ « ✧
Еми ето ви нова глава ако искате да я пиша в определени дни там пишете в кОмЕНтАрИте 😂😂 айде чао за сега надявам се да ви е харесала 😂😂😂
212 думи❤
