-к?
Чакай малко... Ти не си ли в болница? Как дойде до тук?
Той не казваше нищо.
Добре ли си?
Нищо
Чуваш ли ме бе?
Нищо.
Джънгкук?
Все още нищо.
Отворих очи. Беше сън. Отново. Когато се събудих докторът беше до мен и чакаше да се събудя. Явно трябваше да ме хранят?
.
.
.
-А! Събудила си се! Време е за закуска! Хайде внимателно стани и ела с мен до кухнята.
О Боже защо ме тестваш?!
Аз не съм от тези които могат да се сдържат и да изядат 3 хапки. о нЕ нЕ сЪм. Ако почна да ям, продължавам да ям докато не стана на балон с ръце и крака.
-Хайде де какво чакаш?
-О да съжалявам.
Когато отидохме там имаше страшно много хора, един от тях беше........
..... Джънгкук?
