Трябваше да се скрия. Няма как да тичам в това състояние. Е айде сега по-добре да трябва да се крия от колкото да ям-
Ок ще спра.
Скрих се под леглото където всеки би те намерил. Ех ама съм и аз един гении. Чаках там 5-10 минути. Никой не дойде. Лампите пак станаха бели и алармата спря. Слава Богу..... Вече беше 4 сутринта. Ами явно ще спя.
Да....
Само ще си....
Поспя....
Усещат как се унасям.
.
.
.
.
.
*сънят на Хю Ра*
Джимин?
Къде си?
Тук?
Моля те.
Не ме оставяй.
Аз дадох всичко.
Моля те.....
Сонг И?
Ти къде си?
Чуваш ли ме?
Моля те ела при мен.
Моля те.....
Не ме оставяйте.
Аз дадох всичко.
А вие....?
Какво правиш?
Коя е тя?
.
.
А вие....?
Избрахте други пред мен.
.
.
.
Моля ви не ме оставяйте.
Моля ви.....
.
.
.
.
.
*извън съня*
Събудих се обляна в пот. Беше сутрин. Или обяд. Не знам. Огледах се..... Джънгкук? Ти какво правиш ту-
Следващата глава ще е изненада ;))
