Ден като ден...Обикновен.Юнги вървеше по тъмните сеулски улички,за да намери пътя за дома. Луташе се доста,защото беше изтървал пресечката си ,но не го осъзнаваше. Нещо го караше да върви по друга посока . По-скоро някой. Зеленокосото преследваше тайнствената фигура,но накрая я изгуби. След това насочи вниманието си към уличката в ,която се намираше. Беше непозната за него. Той не се страхуваше, даже напротив-беше му много приятно да изучава нови места и хора. Изведнъж усети тежест върху рамото си. Обърна се и видя.....
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
--------------------------------- Ако вече четете този боклук ви благодаря много😳😳❤❤ 🎉97думи!🎉
