Boy let me know

Глава 24

Гл. Т. Неутрал
По време на полета момчетата изживяха какви ли не приключения. Джин успя да заспи толкова дълбоко, че започна да пуска слюнка по ризана на Намджун, който пък не смееше да мръдне, за да не го събуди и пак да похарчи всичките им пари за храната в самолета. Юнги пък беше така дълбоко заспал, че не отразяваше въобще тръшкащото се дете, което викаше с цял глас до него.
Хоби беше зает да драска в една тетрадка и да оформя извинението си. Започваше да си спомня сладките им моменти заедно и очите му мигновено се насълзиха. Той просто постоянно бършеше лицето си и продължаваше да пише, изливайки си всичко.
Те и Кук пък се бяха сгушили и си бяха пуснали музика. Изтощиха се след дългото им боричкане преди това.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
1 час по-късно:
Всички бяха пристигнали вече на летището и се запътиха към изхода, за да си хванат такси:
-Е, къде щяхме да спим? - Шуга се протегна и се прозя шумно.
-Ами реших, че ще е най-добре да сме в хотел, за да може вие да си почивате, а аз да я шпионирам от близко.
-Хоби не мислиш ли, че е твърде странно?-Намджун го погледна с объркан поглед.
-Ами.......ох прав си. Но за бога та аз имам бебче вътре в неяя!-Хосок започна да се лигави и  да подскача напред-назад.-Искам да ги видя и всичко да се оправи...-той изведнъж сведе глава надолу и се натъжи.
-Разбирам какво ти е приятел-Юнги отиде до него и го потупа по рамото-Всичко ще е наред..... Обещавам
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ами..... Не знам какво пиша. 😫 Изгубих всички записки за тази история и сега ще я съчинявам на ново.
Enjoy😃🖐️