Глава 20

168 9 0
                                    

Гл. Т. Юнги:
Събудих се и видях най-сладкото нещо на земята:

Моето бебче спи и е толкова сладко. Размърдах ме малко с надеждата да не го събудя,но чух измънкване(май ме разбрахтее). Обърнах се и го видях как ме гледа сънено и ми се усмихва леко.
-Добро утро дадди-каза прегракнало той. Беше завит с ризата ми и косата му беше много рошава.
-Добро утро слънчице. Как спа?-помилвах го по главата и разтегнах ръцете си. Те както винаги изпукаха много брутално и аз изохках тихо.
-Хахахааха-Джимин се смееше и медения му смях огласяше цялата стая. Направих му смехна физиономия,целунах го и се поизправих.
-Хайде! Ставай да ядем!
-Нееееееееееееее!!!!!!(100 про аз)
-Хайдее!-хванах го булчинската и го занесох в кухнята. Сложих го да седне върху барплота и се настаних между тънките му и така нежни краченца-Е какво ще иска котето на дадди за закуска-поглезих му се малко и го погалих нежно по дясното бедро.
-Бих искал теб ама съм много изморен-засмя се и ме погледна право в очите.
-А не стига ми толкова хах-аз също се засмях и му се усмихнах-Хайде казвай сега направо.
-Аммммм.....пържени филиики?-погледна ме с изкрички в очите.
-Ама разбира се каквото поиска моето ко- -в този момент някой нахълта в къщата. Грабнах готварския нож и дръпнах Чим зад себе си,който гледаше като изплашено 5 годишно.
-Х-хьонг *хлъц*-о ама това беше Хосеок!?
-Хоби! Какво правиш тук?! Какво правиш въобще?!?!!-бях много объркан и започнах да го заливам с въпроси,но се прях веднага щом го видях да плаче....Хоби наистина плачеше.
-Х-хьонг..тя..тя..дете..баща-нищо не му разбирах.
-Хоби успокой се и разкажи-бавно-придърпах го да седне на дивана до мен.
-А-ами..тя..тя
-Кой Хоби? Кой?
-Тсу....
-Кокво се е случило с нея добре ли е...
-Н-не хьон....тя...тя е бременна..и е анорексичка...и..и
-ТЯ КАКВО?!-бях в шок.
-З-знам...не мога да повярвам..аз..аз
-Спокойно Хоби само дишай чу ли?!-наистина не знаех какво да му кажа-А тя сега къде е?
-Ами замина при майка си..
-Окей виж..изчакай да се върне и ще помислим какво да правим..
-Д-добре..
Чим се върна с чаша вода и хавлиена кърпа на рамо-грижовното ми коте. Оснави на стъклената масичка до дивана чашата вода и започна да попива лицето на Хоби с кърпата. Беше потен и имаше следи от кръв и алкохол по лицето му. След като беше вече изчистен Хоби посегна към чашата с вода и я изгълта цялата. Започна да се отпуска и след минутка заспа на дивана.
-Но ка-
-Приспивателно-Чим ме пресече-Толкова неща са му се насъбрали-горкичкия. Сложих и малко успокоителни. Надявам се да се поуспокои.А какво ще стане после...само времето ще покаже...

Boy let me knowDonde viven las historias. Descúbrelo ahora