IDOL and Stranger

Chapter 1

Вървях по улиците на Сеул, търсейки хотела, в който бях отседнала, заедно с най-добрата ми приятелка Lidia. Още не мога да повярвам, че дойдохме тук, само заради един концерт.

След като се бяхме настанили в хотела, чието име вече не помня, аз, малоумната, реших да изляза да се разходя САМА... И сега, ето ме, разхождайки се (нямам и идея къде) вече 3 часа. Краката не ме издържаха, а батерията на телефона ми падна преди 2 часа. А черешката на тортата бе, че не знаех корейски... Какъв късмет нали?!

По дяволите, как можах да се хвана на въдицата на Lidia и да дойда с нея на този концерт, на група, чието име отново забравих... Не си мислете, че имам проблеми с паметта, просто не запомням нещата, които не ме интересуват... Добре де, хотелът ме интересува, просто името беше толкова завъртяно...

Като се заговорихме как стигнахме до идването ни до Саул... Lia е луда по някаква корейска група и щом навърши 18 и разбра, че спокойно може да пътува сама, започна да търси билети за техен концерт. Отне ѝ 3 години да събере достатъчно пари, за да купи ЕДИН билет и по някаква случайност получи един безплатен подарък. Тя естествено реши, че Аз, която въобще си няма представа от песните на тази група, ще получи билета и ще "има късмета" да пътува с нея до Сеул.

Не оставайте с грешни впечатления, аз много обичам Lidia и с голямо удоволствие тръгнах с нея за Сеул. Просто частта с концерта не ми харесва..

Внезапно някой се блъсна в мен... или аз се блъснах в него (не обърнах внимание), което ме изкара от мислите ми.

- Извинявам се... - казах и вдигнах поглед към човека, в който се блъснах. Оказа се момче, малко по-голямо от мен на години, с тъмна коса, падаща по челото му. Лицето му беше остро, с силно изразени скули, а очите му бяха странно сини. Личеше си по дръпнатите очи, че е кореец.

Той от своя страна също ме гледаше и явно правеше това, което и аз - изучаваше лицето ми.

- Не, аз съжалявам. - отвърна той и чух нежният му глас. - Трябва повече да си гледам в краката...

Явно очакваше някаква реакция от мен, защото вдигна вежди учуден.

- Какво? Да не те нарани? - попитах веднага, дърпайки се леко назад, за да го огледам за наранявания... Но нямаше нищо. Той бе облечен нормално, със скъсани тъмносини дънки и бледа тениска. С изключение, че носеше суитчер и се беше наметнал с качулката. А навън бе 35° горещо. Аз завирах с роклята си, пък да не говорим за него.