IDOL and Stranger

Chapter 19

  ——Гледна точка - Taehyung——

  В момента, в който Lidia ми се обади целият ми свят се завъртя... Радвах се, че Yoongi беше с мен, заради предупреждението ѝ. Божичко, в какво я бях забъркал?

  Странното бе, че и аз не знаех кой я е хванал... От това най-много се страхувах. Не се страхувах за себе си, а за нея. Знаех си, че има нещо гнило.

  Веднага тръгнахме щом получихме адреса. Беше накрая на града, а мястото, когато стигнахме естествено веднага ми подсказа кой може да го е направил... Mingyu! 

  Нервите ми се опънаха, когато не можах да отворя вратата. Естествено, че нещастника ще заключи, пречейки ѝ да избяга. Започнах да блъскам и викам и без това нямаше хора наоколо - никой нямаше да ме чуе.

  По тялото ми преминаха тръпки, когато чух гласа ѝ... Това не беше тя - не и тази, която познавам. Гласът и беше дрезгав, сякаш не беше спирала да вика. Начина, по който произнесе името ми не беше същият... Мамка му, ще убия това копеле.

  Yoongi, който също няколко пъти се опита да отвори вратата тръгна обратно към колата. Бесен се обърнах към него:

  -Къде по дяволите отиваш? Не можем да я оставим тук!

  -Успокой се! - провикна се той, отваряйки багажника - Имам нещо, с което можем лесно да разбием дръжката. 

  Той донесе малка брадва... От къде и защо я имаше не исках да знам, а и не беше моментът да питам. Взех я от ръцете му и с един удар разбих дръжката. Отваряйки вратата само видях как тя се свлече облегната на стената. Стрелнах се към нея, коленичейки. За Бога, какво беше облякла... или по-точно в какво я беше облякъл.

  Прегърнах я и усетих как ръцете ѝ се обвиват около кръста ми. Сякаш прегръщах порцеланова кукла. Не я бях виждал от почти два дни, а сякаш бяха минали години. Тя беше като стъкло, което всеки момент щеше да се счупи. Знаех, че Yoongi се беше заел с похитителя ѝ. Не исках да го виждам, защото знаех какво щеше да стане. Видех ли го - беше мъртъв...

  Тя плачеше с глас, а сълзите ѝ мокреха якето ми. Трепереше, но не от студ. Оставих я за момент, колкото да съблека якето си. Тя се сви и продължи да плаче. 

  - Миличка, моля те само облечи якето ми... - щом изрекох първата дума тя вдигна шашнато глава, а лицето ѝ изглеждаше ужасено. В следващия момент, когато се вгледа в очите ми сълзите изчезнаха. Бях шашнат и тя разбра това... Какъв глупак бях! Изражението ѝ стана ледено и тя сведе поглед, гледайки напред.