IDOL and Stranger

Chapter 6

—Гледна точка - Isabelle —

  Събудих се от слънцето, което галеше очите ми... Кого заблуждавам, щеше да избоде очите ми, щом ги отворих. Обърнах се на другата страна и едвам на изпищях.

  Намирах се в непознато легло. Нямаше никой до мен, за успокоение. Къде бях по дяволите?!

  Изправих се и разгледах по-добре стаята. Беше боядисана в бежов цвят. Изглеждаше уютно.

  Потърках очите си и се огледах за телефона си. И в този момент се сетих, че той бе останал в хотела. Мамка му, как може да съм толкова заблеяна!?

  Но изненадите не приключват, нали?! Осъзнах, че чувам шума на течаща вода. Имаше някой друг в стаята...

  След минутка той спря и в стаята влезе, само по хавлия, Park Jimin... Ченето ми увисна. Едно бе да видя коремът му в съблекалнята, когато това бяха професионални взаимоотношения, съвсем друго бе да го видя само по ХАВЛИЯ!

  - Добро утро! - поздрави ме той, като се усмихна. Аз веднага закрих лицето си с ръце, първо, за да не го гледам, и второ, за да скрия изчервяването си.

  - Какво правя тук? - казах директно, все още свела глава.

  Той се замисли. За пореден път проклинам това, че говорим различни езици.

  - Ами... Ти заспа и аз не исках... Да те будя - отвърна той, почесвайки се зад врата, като по този начин се изопнаха мускулите му. - Съжалявам.

  - Не, спокойно. Всичко е наред. - побързай да го успокоя. - Къде съм всъщност? Някой друг хотел?!

  - Не, това е моя дом.

  Отново усетих как бузите ми поруменяха.

  - Много извинявай, създавам ти неудобство.

  - Спокойно, не е нищо работа. И без това днес щеше да се видим. Направо ще отидем заедно. - усмихна се той.

  - Ами ако ни видят заедно? Какво ще си помислят хората? - продължих, аз като хванах притеснено глава с ръце.

  - Ще измислим нещо. Аз ще изляза пръв, а ти след мен. Ние и без това не сме правили нищо друго. - продължи той.

  - Последен въпрос. - усмихнах се срамежливо - Ти къде спа?

  - Къщата е голяма, има още две спални. Аз спах в една от тях. - отговори той, запътвайки се към гардероба. Извади дънки, риза и се за пъти към вратата. - Ще те оставя да се оправиш.