Какво се случва, когато двама непознати се сблъскват?
Ще си кажете "Абсолютно нищо, просто ще се подминат".
Ами след това?
А какво се случва, когато обикновено момиче се сблъсква в идол?
Е, нека разберем...
Хранех се от ястието, което си бях поръчала - Пибимпап, усещах погледа му върху мен. Той си беше поръчал същото и сега просто седеше и ме наблюдаваше.
- Какво има? - попитах плахо аз. Изненадах се как си глътнах граматиката, само като си отворех устата, за да му кажа нещо. - Не си ли гладен?
На лицето му се появи една от "онези" усмивки, които караха корема ми да се преобръща.
- Направо умирам от глад... И като знам, че вечерята седи точно пред мен ми потичат лигите... - прошепна тихо, но достатъчно силно за да го чуя.
Задавих се и посегнах към чашата с червеното вино, за да прекарам храната по-лесно.
- Много интересно... Толкова си самооверена, но когато трябва да разговаряш с мен губиш ума и дума. - продължи да се усмихва. - И като съдя по реакциите ти, това се случва за първи път, нали?
- Taehyung, какво по дяволите ти стана? - засмях се аз. - Когато се запознахме ти беше мил и забавен, а сега...
- Сега не ти ли е забавно? - повдигна вежди. - Ако не можем да ги направим още по-забавно.
Сърцето ми още повече затуптя. Внезапно се почувствах твърде разголена пред него, въпреки че обичайно се обличам по този начин.
- Хайде да видим на какво е способен господин Kim. - изтърсих и веднага съжалих, защото той се изправи и ми подаде ръката си.
- Да тръгваме тогава!
Двамата се отправихме в посоката, от където аз бях дошла. Аз вървях зад него, но това не му пречеше да държи ръката ми.
Качихме се в същата кола и пътувахме в мълчание. С всяка измината минута все повече сърцето ми ускоряваше ритъма си. Taehyung ясно забелязваш това и за да направи "играта" по-забавна през цялото време ръката му си почиваше върху бедрото ми.
След 20 минутно пътуване се озовахме пред дома му.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
