IDOL and Stranger

Chapter 5

-Гледна точка - Lidia-

Невероятния концерт вече бе приключил. Не съм изживявала по-приказно нещо. Момчетата бяха толкова... повече от страхотни. Как движеха телата си... Това никога няма да се забрави!!! Просто не мога да го опиша...

Запътих се към изход 4, както ми бе казала Isabelle. Беше изключително трудно да стигна до там. Повечето от хората бяха момичета корейки.

След 10 минути чакане най-накрая видях табелата за изхода. Чашата преля, когато едно момче ме бутна. Обърнах се и го изгледах кръвнишки.

- Гледай къде вървиш, тъпанар! Тук си има ред. - извика, за да ме чуе, но той бе кореец и явно не разбра какво му говоря.

Завъртях очи и се обърнах напред. Писна ми! Не знаят с кой си имат работа!!

Започнах да се провирам нахално между хората и така ми отне само 5 минути и ето че видях тримата охранители. Внимателно ги огледах и забелязах мъжа без табелка. Радвам се че бяха по-високи, за да имам време да се добера до правилния човек.

Продължих да се бутам и ето, че вече стоях пред охранителя.

- Извинете... - беше единственото, което се сетих да кажа, за да му намекна, че искам да му кажа за оговорката - Приятелката ми ми каза, че Вие можете...

- Не прави празни опити. - отряза ме той,като дори не ме изчака да довърша. Защо корейците са толкова груби?! - Разкарай се по-бързо и спри да бавиш опашката...

- О така ли?! - отново ми кипна - Ами ако ти кажа, че се казваш Lee Minho, въпреки че нямаш табелка с името си, а моята приятелка е Isabelle Lambardi?! - продължих, свивайки презрително очи към него.

Изражението му веднага се промени. Погледна ме от глава до пети и ми кимна с глава, в знак да го последвам.

Тръгнах след него, без да обръщам внимание на къде вървим. Единственото нещо, което се въртеше в главата ми бе: Какво бе намислила Isabelle?!

След 10 минути вървене, той застана пред една врата. Намираме се в дълъг коридор.

- Изчакай тук! - каза заповеднически той и аз кимнах. Той влезе в стаята, а аз се облегнах на стената.

Минаха две минути преди вратата да се отвори и Isabelle да се покаже.

- Ако си мислеше, че като ме изкараш по-лесно от залата ще се измъкнеш, жестоко, ама жестоко се лъжеш... - каза аз, гледайки я злобно. Нямаше да ѝ се размине.