IDOL and Stranger

Chapter 2

  Качвах се по стълбите, размишлявайки за случилото се. В хотела имаше асансьор, но исках малко време за себе си, в което да размишлявам. А и знаех, че когато вляза в стаята Lidia щеше да ме обсипе с въпроси и аз щях да съм принудена да ѝ разкажа. 

  Park Jimin. Така се казваше момчето, което ме измъкна от още много дълго лутане. В ръката си държах листчето с номера му. Не знам защо, но ми беше много познат. Бях го виждала някъде... Не, това не е възможно. Той живее в Южна Корея, а аз идвам от Лондон. Пък и трябва да ям нещо. Коремът ми ме боли, а гърлото ми направо изгаря за чаша вода. 

  Ето, че вече бях пред вратата на стаята ми. Поех си дълбоко въздух и отворих вратата... Естествено, едва не бях пометена от Lidia, която се втурна да ме прегръща.

  -Isabelle ! Къде, по дяволите беше?! - започна да ми се кара, а правата ѝ кестенява коса почти се бе измъкнала от хлабавия кок. Лидия бе по-висока от мен и много по-красива. Тя имаше изправена и нежна стойка, а аз бях нисичка и леко прегърбена. Нейната коса искреше на слънцето, а моята бе много тъмнокафява, почти черна.Единствения плюс бе, че моята коса бе по-дълга от нейната. Сега, тя бе облечена в платнени къси панталони и къс бял потник. - Телефонът ти е изключен, което още повече ме притесни. 

  След няколко минути бях седнала на едното легло и пиех жадно вода. Lidia , от своя страна ме наблюдаваше. 

  -Ще ми обясниш ли какво прави толкова дълго време навън?! - вдигна едната си вежда.

  -Трябва ли? - попитах, а тя ме погледна презрително. - Няма измъкване, нали?

  -Слушам те... - бе единственото, което каза, преди да ѝ разкажа. Единственото, което пропуснах бе името на момчето. Тя седеше и ме слушаше внимателно. Накрая ме погледна и ми каза - Само ти може да си толкова глупава, че да не го попиташ за името. Нещата не стават така, когато ти си му казала името си, редно е и той да ти каже своето...

  -Не ме интересуваше името му. - излъгах, опитвайки да отбягна темата, но без успех. Тя се запъваше като магаре на мост.

  -Трябва сериозно да те обуча... - усмихна се лукаво тя. Пак е намислила нещо. - Ти не знаеш как да се държиш с мъжете. Не знаеш как да флиртуваш. Мъжете обичат точно това...

  Тук вече чашата преля...

  -Ти пък  какво разбираш?!  - скочих аз. - Не си излизала с мъже от една година...