dear mi(n yoongi).

02┆°୭̥

Дневникът отново беше в ръцете на Пак, но този път - прилежно прибран в плик.

Защо?

За да го даде на Юнги.

Защо точно на него?

Защото така трябваше. Мин Юнги трябваше да знае всичко.

Защо Джимин беше толкова досаден , суетейки се около него. Защо спря да го прави. Защо си тръгва. Трябваше да узнае. Но, разбира се, изборът за това бе негов.

Дали ще избере да надникне и прочете съдържанието на плика или пък ще го изхвърли веднага, щом види името на Джимин, пролежно написано отгоре му?

Чим остави плика на изтривалката пред входната врата на дома на Мин, след което позвъня два кратки пъти. Нещо, на което ако Юнги бе обърнал достатъчно внимание, щеше да знае, че Джимин прави винаги.

Русокосото момче се завъртя на петите си бавно, слизайки по стълбичките от верандата обратно на улицата. Студеният вятър разроши златните му коси, карайки момчето да потръпне и да се загърне с дрехата си. За последен път, Чим извърна поглед към дома на Мин. Сбогуваше се.

Всичко вече зависеше само и единствено от спящият и както винаги, нищо неподозиращ Мин Юнги.