dear mi(n yoongi).

2.2

- Тук сме. - каза Намджун, тръшкайки вратата на колата, като след това негово действие, Юнги го дари с един от смъртоносните си погледи.

- Намджун. Следващия път, в който решим да ходим някъде в комбина ще сме с твоята кола. - заяви по-ниското момче, като със сигурна крачка се отправи към къщата вляво от мястото, където бяха паркирали и без това очукания пикап на Юнги.

- Изобщо сигурен ли си, че това е правилното място? - подвикна подире му Намджун, който все още не бе помръднал от мястото си и с милиметър.

- Не, но нима имам какво да губя? - Юнги подбели очите си и притича останалото разстояние до къщата, почуквайки на входната врата, тропайки нетърпеливо с единия си крак.

Истината бе, че желаеше да не остане разочарован. Мин Юнги за пръв път в живота си всъщност копнееше да зърне онази сладка, елфска усмивка на Джимин, дори само за миг.

И за пръв път господ или който и да е там, откликна на молбите му. Входната врата на къщата се отвори и от там се показа Пак Джимин в цялата си прелест. Лицето му бе застинало в гримаса на сериозност, докато това на Юнги се усмихваше. Думите, които обаче последваха, бяха такъв бич за Юнги, че можеше да се закълне.. наистина усети болка.

- Какво търсиш тук? Дошъл си, за да ме довършиш ли?