"Ще ме побъркаш, Пак Джимин." , бе казал Юнги преди точно година, достигайки последната скъсана страница на дневника. И в крайна сметка се оказа прав. Побърка го.
Мин стоеше на люлеещия се стол в стаята си, загледал се през прозореца, пушейки мълчаливо цигарата между пръстите си. Тъмни лилави торбички красяха бледното му лице, а очите, които той бе впил замислено в мрачното небе, бяха изморени и кървясали.
Намджун, който навестяваше синекосото момче всеки ден, за да му оставя храна, отново завари приятеля си да рови в интернет, тормозейки се с откриването на онова име, написано на остатъка от откъснатия лист хартия.
- Край, писна ми вече. - Намджун тръшна кутиите с китайско на близката маса, отрупана с дискове и грамофонни плочи. - Кога най-накрая ще спреш да го търсиш? Измина година, Юнги. Мислех си, че това момче се е вманиачило по теб, но изглежда ролите са се сменили.
- Искам да го открия, Намджун. Ако аз съм причината за изчезването му, то ще трябва да се извиня.
- Защото си Светата Дева Мария ли? - въпросът на Намджун бе посрещнат с подбелване на очите от страна на момчето със сините коси.
- Не, Намджун. Просто искам да го направя, разбираш ли? Чувствам се виновен.
Намджун поседя известно време, гледайки преценяващо най-добрия си приятел, като найрая седна до него и въздъхна. - Тогава какво чакаме? Да започваме с търсенето. - предаде се Намджун, спечелвайки си бърза усмивка от Юнги.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
dear mi(n yoongi).
Короткий рассказДневник. Хартиен носител, съдържащ съкровените тайни и желания на притежателя си Пак Джимин, както и... глупавите му постъпки, мрънкане за комплексите му и списъци за пазаруване, които мозъкът му обичаше да заличава, защото не бяха от важност. Но з...
