Юнги се събуди със страшна болка в главата си. Без никакво съмнение, махмурлук. Размърда се изпод завивките на леглото си само, за да открие спящ до него човек. Момиче, чийто грим се бе размазал, чиято коса бе щръкнала във всички възможни страни и устни, които бяха покрити с остатъци от червило и лига от съня.
Юнги би намерил това за наистина очарователно, ако момичето беше негово гадже и ако не беше обратен, разбира се. Мин се прокашля малко по-високо, карайки момичето да се пробуди.
- Върви си. Забавлението свърши. - каза тихо Юнги и посочи възглавницата, на която бе оставил сумата, която дължеше на момичето. - Вземи парите и се махай.
Момичето кимна и се изправи в седнало положение, обирайки дрехите си от пода, след което и обличайки ги. Взе парите като ги мушна в деколтето си и си тръгна, оставяйки Мин отново сам.
Тиха въздишка се отрони от устните на момчето, грабнало някакъв отказващ го от живота том. Тази книга му бе скучна, затова и бързо я върна обратно на мястото ѝ.
Погледът на момчето пробяга към дневника, лежащ спокойно на повърхността на лакираното бюро. Юнги се пресегна, като щом го взе разлисти страниците, стигайки дотам, където бе спрял.
⌦ @jiminiepabo ! is typing . . .
𝟎𝟏 𝒏𝒆𝒘 𝒎𝒆𝒔𝒔𝒂𝒈𝒆 ;; ✉️
Днес пострадах по физическо.
На практика целунах волейболната топка.
Хубавото нещо обаче бе, че Юнги ме носеше през целия път до лекарския кабинет. Мин Юнги.
Бяха го принудили, но пак беше приятно в ръцете му.
Ще взема да се контузвам повече.
YOU ARE READING
dear mi(n yoongi).
Short StoryДневник. Хартиен носител, съдържащ съкровените тайни и желания на притежателя си Пак Джимин, както и... глупавите му постъпки, мрънкане за комплексите му и списъци за пазаруване, които мозъкът му обичаше да заличава, защото не бяха от важност. Но з...
