Будилникът, намиращ се върху бялото нощно шкафче в стаята на синекосото момче показваше четири часа сутринта. Джимин, както всеки друг нормален човек по това време, все още си похъркваше тихичко в удобното си, топло и меко легло, наслаждавайки се максимално на часовете си за сън преди алармата му да звънне. Той и гаджето му щяха да ходят на почивка за уикенда. През остатъка от седмицата, Юнги бе направил пък всичко възможно да се сближи с Джимин.
И нещата му се получиха. Джимин му имаше много повече доверие. Двамата излязоха няколко пъти да се позабавляват, като и двете момчета бяха доволни от развоя на събитията за тях.
Юнги бе започнал риболовен маратон с Намджун, поради простата причина, че му бе наистина скучно, а друг едва ли щеше да го търпи.
Само че да се върнем на този ден. Какво се случи с Юнги? Той... той се тресеше целия, седнал на удобния, мек диван във всекидневната. Краката му бяха потопени в леген с вряла вода и сол, а в устата му бе натикан термометър.
Юнги се бе разболял. Явно се налагаше да спре с риболовния маратон.
Мин разчисти всичко ненужно около себе си, чувствайки се прекалено замаян, за да се движи прекалено наоколо. Затова момчето със сините коси дори не отиде до спалнята, а вместо това предпочете да се настани на канапето, завивайки се възможно най-добре с дебели одеяла, за да може да накара треперенето да спре.
В просъница, Мин Юнги се пресегна, грабвайки телефона си, който бе в джоба на дънките му. Синекосото момче набра произволен номер, изчаквайки да се чуе глас от отсрещната линия.
И се случи. Недоволен, дрезгав глас прокънтя в ухото на Юнги, карайки го да смръщи вежди.
- Какво искаш по това време, Юнги?
- Виж... - Юнги каза провлачено - .. не знам на кого точно съм се обадил, но ми трябва помощ. Чувствам се...ужаасно.. зле. - постепенно думите на синекосото момче станаха по-тихи, телефонът му изплъзвайки се от тънките му пръсти, приземявайки се с глухо тупване на пода.
- Юнги? Юнги?! - човекът извика в слушалката, вече видимо по-буден.
Джимин затвори телефона, изцъквайки шумно с език. В този момент му се налагаше да направи наистина важен избор. Да прекара уикенда с гаджето си или да бъде до своя приятел.
Джимин може би бе луд и щеше да съжалява за решението си по-късно, но избра да остане с Юнги.
KAMU SEDANG MEMBACA
dear mi(n yoongi).
Cerita PendekДневник. Хартиен носител, съдържащ съкровените тайни и желания на притежателя си Пак Джимин, както и... глупавите му постъпки, мрънкане за комплексите му и списъци за пазаруване, които мозъкът му обичаше да заличава, защото не бяха от важност. Но з...