Vanilla flavor |k.th, j.jk| | ВРЕМЕННО СПРЯНА |

0.4

Техьонг ровичкаше в телефона си,целия зачервен."Как може този господин да ме обарва?! Какво си позволява?!",мрънкаше под носа си и се нервеше още повече.

Чонгкук пък от своя страна се радваше,че го е направил "Това момче ме кара да го искам още и още", тропаше нервно с пръсти по масата,отпивайки от сока си.

След няколко минути стана,отивайки при него. " Защо го правиш? Какво правиш толкова?" говореше съвсем нормално. Техьонг го погледна объркано "Какво правя аз?" преглътна тежко ,криейки врата си с полото,с което беше облечен.

Чон се загледа в момчето "Знаеш ли... Имаш прекрасно лице,продавачо. Но де да можеше да скриеш следите от насилие,мъник. Личат си,няма защо да го криеш от мен" прошепна "Мога да ти помогна,само кажи" хвана леко ръката му.

"Не. Не искам помощ от такъв егоестичен човек като теб." дръпна смутено ръката си. "Боли те... Но предпочиташ да търпиш и да се наказваш,отколкото да избягаш..." пое си въздух,гледайки го в очите.

Техьонг се насълзи."Не се месете,господине. Добре съм" отговори с дълбок глас и изтри сълзите си. "Аз съм просто продавач,а вие клиент" прочисти гърлото си "Не трябва да ви пука за мен"

Отиде и взе остатъците,оставяйки ги в мивката,след това се обърна към Чон. "Искате ли сметката?" пукна пръстите си един по един. "Да,няма да досаждам" промълви с тъжна нотка в гласа си.

За пръв път Чонгкук изпитваше тъга и то за друг човек,който даже не познава. Изпитваше и други чувства,които не можеше да обясни какви са. Усещаше ужасни болки в гърдите,когато виждаше Техьонг тъжен....

[🐻]

Еммм... Стана бозичка.. :')