Vanilla flavor |k.th, j.jk| | ВРЕМЕННО СПРЯНА |

0.9

Леко казах, че вчера ще ъпдейтна частта, но забравих. 😅

Чонгкук през повечето време гледаше Техьонг, искаше да знае, че е добре. Пиеше кафето си толкова бавно, колкото и клюкарките на другата маса не можаха.

А другото момче, мислеше защо изобщо на някого му пука за него. От една страна мислеше, че е добър и наистина иска да му помогне, но от друга, че просто ще се възползва от състоянието му и ще го размаже.

И тук вече някой може да се досети, да Техьонг има Антропофобия*.
Донякъде, заради целия си живот, който е преживял, а от друга страна, тъмното му детство в осми клас, за което никой не знае...

-Ретроспекция-

-Техьон, ела тук-извикаха с насмешка двама побойници от неговия клас.
-Казвам се Техьонг. - най-спокойно отвърна Те.
-Ако си мислиш, че ни пука, а и кой ти е давал правото да ни отговаряш?-ядосаха се момчетата, хващайки косата на слабото момче.-Сега ще те научим, друг път да не отговаряш на господарите.-засмяха се силно и задърпаха Те към тоалетните.
-Този път няма да е бой, както винаги, а ще е нещо, с което няма да ни забравиш дълго.-усмихна се едното момче, изваждайки презерватив от джоба си.

Дръпнаха Те в една от кабинките, а той треперейки не знаеше какво става.
Обърнаха го по гръб и събуха долнището му.
-Нужно ли е да го правим, Чен?-попита леко страхливо Чаньол-Можем да си навлечем неприятности.-дръпна за ръката другото момче.
-Остави ме, Чаньол. Никой няма да го спаси или да ни направи нещо.-облиза устни Чен и събу и своите дънки, слагайки презерватива си......

*Антропофобия-страх от хора или компания от хора. Придобива се от случки в миналото или много голям психически тормоз.

🤷

Искате продължение, нали? Амии, не исках да пиша цялата ретроспекция, за да ви стане по-интересно, защото в главата ми се мислят какви ли не неща. А някой очаква ли точно Чен и Чани да са побойниците? 🤔