Чонгкук излезе бавно от магазинчето,натъжен. Искаше да остане,но уважаваше чувствата на Техьонг. Не искаше да прибързва...
"Чон Чонгкук,стегни се. Никога не ти е пукало за някого,а сега за това лигавне ли?" изсъска тихо Чон,влизайки в колата."Тръгвай,Ким. Да се махаме от тия неблагодарни хора" промълви ядосано.
Ким кимна,учуден тръгвайки. След няколко минутки пристигнаха в имението. Чонгкук веднага влезе в стаята си,без да каже нищо на никого.
Веднага реши да влезе в банята,опитвайки се да забрави случката. Изхлузи дрехите си,хвърляйки ги на земята и влезе в банята. Пусна горещата вода и влезе под душа. Пое дълбоко въздух,затваряйки очи.
Изведнъж изплува спомена. Бледо лице като платно,нацапано с фондьотен ,закривайки синините. Слабо тяло,увито в бебешко розово поло и накъсани черни дънки. Кафеви дълбоки котешки очи,пърхайки нежно. И накрая...
С аромат на ванилия.
[🐻]
Първо искам да ви благодаря за 100 гледания на книгата. Не очаквах за толкова малко време да съберя толкова.
Второ съжалявам,че е малка частта,просто ми дойде от нищото да я напиша.
ESTÁS LEYENDO
Vanilla flavor |k.th, j.jk| | ВРЕМЕННО СПРЯНА |
Fanfic"Знаеш ли.. Имаш прекрасно лице, продавачо. Но де да можеше да скриеш следите от насилие, мъник. Личат си,няма защо да го криеш от мен..." "Мога да ти помогна, само кажи...." "Не. Не искам никаква помощ от такъв егоестичен човек като теб... " "Боли...
