Спомените плуваха в главата му. Стисна юмруци и се разплака. Всичко това, което му се беше случвало. Не искаше никой да знае, държеше се студено с всеки, защото се страхуваше точно от това.
Отново да бъде насилван и психически и физически. Мразеше баща си
. Искаше детството си обратно, но без него. Понякога се е стигало до там, че да иска смъртта му.
Видя нещо в Техьонг, което му напомни на малкия Чон. Синините по врата и следите по лицето, криейки ги с фондьотен. Целият трепереше, страхуваше се да погледне някого в очите.
Това бе Чон като малък, затова той не искаше да бъде свидетел на същото. Искаше да му помогне и така щеше да стане. Щеше да се бори докрай, въпреки всичко. Не знаеше, дали го обича или има симпатии, но всичко това беше реално.
Чонгкук се нахрани набързо и тръгна към града. Искаше да види по-голямото момче. Да се увери, че то е добре.
Да види отново това бяло нежно лице, в което винаги се взираше.
Тъмните му очи, пълни с тъга, въпреки че не го показва.
Взе колата си, без да каже на никого и я запали. Тръгна с пълна газ натам.
Когато стигна до магазинчето, спря и бегом влезе вътре.
Потърси го и, когато се увери, че е на смяна, отдъхна.
Седна на обичайната си маса и зачака....
💙
Следва продължение, защото съм в час :'
Надявам се да ви хареса. ❤️
VOCÊ ESTÁ LENDO
Vanilla flavor |k.th, j.jk| | ВРЕМЕННО СПРЯНА |
Fanfic"Знаеш ли.. Имаш прекрасно лице, продавачо. Но де да можеше да скриеш следите от насилие, мъник. Личат си,няма защо да го криеш от мен..." "Мога да ти помогна, само кажи...." "Не. Не искам никаква помощ от такъв егоестичен човек като теб... " "Боли...
