Vanilla flavor |k.th, j.jk| | ВРЕМЕННО СПРЯНА |

1.2

Днес отново реши да се върне там. Да,може би другото момче не го искаше. Да,може би щеше отново да нахалства,като се прави на недостъпен,но искаше да разбере дали Техьонг е добре.

Без да каже на никого младия Чон взе колата си и потегли към града.Не му пукаше,че баща му щеше да му чете конско, не му пукаше че отива без охрана там. Сякаш Техьонг го викаше мислено. Сякаш наистина се нуждае от дневната си доза "заяждане с продавача"

След пристигането му пред бар-магазинчето, Чонгкук излезе бавно от колата си, изтупвайки дънките си,които бе обул. Не искаше никой да го вижда като сина на най-богатия в Сеул. Искаше да го знаят просто като Чон Чонгкук, момчето което в началото може да е отдръпнато, но когато го опознаеш е мил и грижовен към теб.

Отвори бавно вратата,но остана стъписан. Днес, Техьонг не бе на работа. Приближи се бавно към бара и видя една стара жена с мъжа си,които си чуруликаха влюбено.-Извинете,къде е момчето,което работеше тук?- без да се поколебае попита и прекъсна влюбените стари хора,като се опита да не изглежда толкова притеснен.

-о,за Техьонг ли говориш? Ами,вече сме тук и нямаше смисъл той вече да работи тук,затова напусна и си намери друга работа,дечко- отговори съвсем спокойно бабата,поглеждайки към момчето- ами ти? да не си някой негов приятел или познат,не ми е казвал нищо за някого. - повдигна веждата си и скръсти ръце подозрително жената.

-ах,не. благодаря ви за информацията.- изхвърча бързо от магазина без дори да се сбогува със старците. - ъгх,сега къде може да е той? Как ще го намеря,по дяволите?- мърмореше си под носа,докато караше колата си из града и се надяваше поне малко,че ще срещне момчето по улиците,както в романтичните филми с издирването на любимия си. 

Обикаляше безцелно улиците на Сеул,когато вече се отказа и просто реши да си върви. Подкара колата си към неговата къща,като си пусна лека успокояваща музика,за да опита да спре да мисли за това момче поне малко.

ГТХ /гледна точка на Техьонг/

"Шумни улици, поднесени заедно с мръсен въздух,който се разпростираше из малките улички на Сеул."Техьонг,както винаги не искаше да се прибира,затова реши да бъде в парка сам на спокойствие,пишейки някакви малки стихове. Обичаше да бъде сам,защото се чувстваше в безопасност. Без баща си,без приятели, без хора,които го познават. Всичко бе перфектно за него. "Някой ден,след дълга и трудна борба,ще изгрее слънце над победителите" 

Всичко рано или късно щеше да свърши,затова се отдаде на момента. На следващия ден трябваше да си търси отново работа. Не му се мислеше каква щеше да е тя или колко пари ще му дават,искаше просто да продължи сам напред без баща си. 

Парите,които бе получил от работата в бар-магазина на жената,на която помогна му стигаха поне за първите два наема на квартира. Наистина трябваше да се изнесе вече,въпреки желанията на родителя си.

_____

5 месеца?! Това нормално ли е? Не мога да усетя колко бързо е минало времето и как аз не съм се сетила даже за миг да пиша книгите тук. Радвам се поне,че донякъде се върна музата ми и влизам с два крака отново в дълбините на Уатпат с нови идеи за книги и довършване на старите. И,отново усещам как бележката от мен ще стане по-дълга от самата глава,но мех. Все пак ще се радвам ако не сте ме забравили.~ 

О,също забравих да спомена. Вече не съм CutiePark_,както ме знаехте вече съм -nightysugar

Затова,до следващата глава. <3

-nightysugar-