Както винаги, голямото момче отиде да вземе поръчката, но когато видя кой е на масата се отврати.
-Отново ли вие, ужасни господине?-каза с отвратена нотка в гласа си.-Мислех, че няма да имате смелостта отново да дойдете. - тропаше нервно с крак.
-Винаги имам смелост да направя нещо отново, сладък. - намигна му Чон, не искаше да прекалява, но трябваше за сега. - Все пак искам, едно дълго кафе и шоколадова поничка. И да стане бързо, мъниче. -въздъхна отегчено и се загледа навън,игнорирайки Техьонг.
-Такъв сте гадняр.. - шепнеше си, докато правеше кафето. - как може да идва все едно нищо не е станало и отново да се държи така надменно-говореше си тихичко сам. - Каква наглост от негова страна.-сложи кафето му и чинийка с шоколадова поничка върху таблата, носейки му я.
-Заповядайте, надменнико-постави нещата му пред него на масата и се отдалечи бързо, защото не искаше отново ръката на по-малкия да се озове върху задните му меки части.
🤷♀️
признавам, тук ме мързеше да пиша повече, другата част може.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Vanilla flavor |k.th, j.jk| | ВРЕМЕННО СПРЯНА |
Hayran Kurgu"Знаеш ли.. Имаш прекрасно лице, продавачо. Но де да можеше да скриеш следите от насилие, мъник. Личат си,няма защо да го криеш от мен..." "Мога да ти помогна, само кажи...." "Не. Не искам никаква помощ от такъв егоестичен човек като теб... " "Боли...
