Guess Who's Back . .

7%

След случката с Г-н Форбс не се случи нищо интересно. Той запази обещанието си все пак и спря да прави намеци на момичетата. Те също са благодарни. Така като гледам никой все още не знае за истинската ми самоличност освен..

Едуард..

Какво искаше да каже, че скоро ще се видим. Аз не искам да го виждам.

- Хелена. 

Сдобих се с тяло на богиня и вече обърна намеренията си в друга посока. Колко лицермерно.

- Хелена! 

Надигнах глава от чина и видях Г-жа Гилбърт със намръщена гримаса срещу мен. Стеф ме гледаше с погледа ' Опитах се да те събудя, но ти не искаше ' .. 

- Да, Г-жо Гилбърт. . 

Самата Сатана реши да ме удовлетвори с вниманието си. Прекрасно. Помня тази жена още от първи клас. ' Хелена това.. Хелена онова ', може би ако мъжа и и обръщаше повече внимание нямаше да е такова мрънкало.

- Хайде работи.. Имаш да пишеш есе на тема 'Моята представа за свободата'. - Каза надменно лазейки по нервите ми.

- А, контролните, които трябваше да върнете още миналата седмица къде са? - Отвърнах с присвити очи привличайки вниманието на всичките ми съученици, но най - вече на Г-жа Гилбърт.

- Не можеш да ми говориш така. Аз съм твоя учителка! - Кресна с пискливият си глас почти спуквайки тъпанчетата ми.

- По принцип докато преподават учителите не трябва да правят грешки. - Казах посочвайки дъската. Гилбърт се обърна и видя пунктуационните си грешки. - След като се научиш да пишеш Гилбърт, моля те тогава ми нареждай. - Затворих учебниците и вдигнах крака на чина. Класът беше потресен от постъпката ми освен Ейс, който седеше на края. Той се смееше с глас. Извъртях очи.

Гилбърт просто замълча и си отиде на катедрата. Така до края на часа.

--

Отворих шкафчето си, за да сложа учебниците си вътре и да взема новите. Тъкмо да ги сложа и мускулеста ръка се извиси над главата ми опирайки се в шкавчетата. Обърнах се, а пред мен беше Ейс. Свежо.

- Нека пропуснем формалностите и ми кажи какво правеше в базата онази вечер, хм? - Каза той със дрезгавият си глас, на около 5 сантиметра от лицето ми. Горещият му дъх допираше устните ми.

- Не знам за какво говориш. - Вдигнах рамене и се опитах да го изблъскам, но неуспешно. Не трябваше да му показвам всичко на, което съм способна все още. Той ме огледа ухилен до уши, показаха се трапчинки.

- Няма нужда да ме лъжеш, кукло. Както този опит да ме изблъскаш от себе си. Никой, който е стъпвал в базата не може да не рита задници. Хайде, можеш повече. - Отвърна извисил се над мен без да спазва особено разстояние между телата ни.

Въздъхнах.

- Слушай , торба с мускули , но без мозък. Ако това е някакъв странен начин да сваляш момичета като ги обвиняваш в действия, които никога не са се случвали .. Пфф .. Иди на психолог ? Второ при мен не се получават нещата , аз искам целия пакет , 2 в 1 . Пронто ! - Скърстих ръце пред гърдите си.

Той повдигна вежда и ми подаде самозадоволената си физиономия , казвайки : 

- Искаш ми пакета ? - Изръси това като всъщност беше схванал какво му казах предималко.

- Не искам твоя пакет. Искам да те ударя със пакет. - Казах неутрално, а той изпуфтя и си тръгна. Биполярен дрисльо.

Щом се обърнах видях Стеф от другата ми страна гледайки ме с широко отворени очи. Леко се стреснах, честно това момиче е навсякъде.

- Бързо се сприятеляваш. - Каза с лека нотка досада в гласът си.

Моля ? Я, повтори ?

- Какво ? Стеф, това не е вярно. - Изпуфтях.

- Просто не ставай като тях. - Каза леко разочарована и тъжна. 

- За това ли се притесняваш? Оф, боже изкара ми акъла. - Сложих ръка на челото си и въздъхнах. Тогава телефонът ми иззвъня и погледнах дисплея на, който беше изписано получено съобщение.

Бейб, слагай най - тясната пола и идвай на купона тази вечер или аз сам ще дойда да те довлека, окей ;*

- Твой любим Еди

- Току що ме поканиха на купон. Ти получи ли съобщение ? - Погледнах към Стеф, а тя просто ми показа дисплея на нейният телефон отразявайки ,че е поканена , но нейното съобщение не беше написано по вулгарен начин като моето. - Познай кой ще е там. - Намигнах и , а тя се изчерви.

- Как ще отида ?! Как ще погледна Едуард в очите ? Та ние дори никога не сме си казвали нищо.. Аз съм луда, харесвам момче , което дори не ме е поглеждало в очите.. - Тя въздъхна разочаровано.

- Не си луда. Ще ти помогна. Имам идея. - Очите ми светнаха.

- Имаш идея ? 

- Оу, да. Имам.