Guess Who's Back . .

2 %

Стоях с куфар на летището. Въздъхнах, оставям спомените си от Мичигън тук. Продължавам напред към Лос Анджелис.

---

Гадно е, когато трябва да летиш 30 000 метра над земята с малки чудовища, които ти ритат седалката, а когато се оплачеш на родителите им те те гледат сякаш си аутсайдер. Не можех да понасям малки изчадия, затова си сложих слушалките и заспах.

–––

Жената, която седеше до мен ме побутна и аз отворих очи, погледнах я въпросително. Свалих слушалките, за да разбера какво ще ми каже.

- Току що съобщиха, че сме на път да кацнем. Затегни си колана. - Тя каза, а аз кимнах.

Погледнах през прозореца, за да видя познатите ми сгради от преди доста време. Същото слънчево време, същият трескав режим, който се случва на обществените места.

Щом слязох от самолета си взех куфарът и свирех на такситата, за да спрат. Качих се на първото.

- На къде, госпожице? - Каза стареца без да ме поглежда.

Подсмихнах се.

- Към Малибу. - Отвърнах със самодоволна усмивка и погледнах през прозореца.

Вероятно нашите се бяха прибрали щом леля ми напомни да се прибера. Утре не е първият учебен ден за мен, защото годината е почнала отдавна, аз просто се местя.

Вече мога да си представя как Ейс ми лази в краката. О, да.

- Ще бъдеш ли моето момиче? - Каза Ейс на колена.

- Ще бъдеш ли моето момиче? - Измънках подигравателно и разбих торта с изминал срок на годност в лицето му.

- Госпожице.

- Отмъщението е сладко, Ейс.

- Госпожице!

Измъкнах се от мислите си щом шофьора повиши тон.

- Ъъ, да? - Повдигнах вежда.

- Пристигнахме. Дължите ми 20$. - Той изпуфтя. Леле, дори старците са гадни. Бръкнах в задният си джоб и извадих двадесетачка, и му я подадох.