Guess Who's Back . .

9 %

Емоциите изписани по лицето на Ейс ме задоволиха и аз продължих с театъра:

- Как можа да ми го причиниш ?! - Казах с ядосана и тъжна нотка в гласът си, престорени сълзи започнаха да текат от очите ми, а той се обърка още повече. - Та аз .. аз съм бременна !

Той разшири зеници и погледна към блондинката.

- Не я гледай ! - Забих му плесница, която се отпечата , а момичето бе сложило ръка на устата си. Той бавно възвърна погледът си към мен видимо раздразнен от това,  което направих.

- Аз май .. ще ви оставям .. - Блондинката каза с походка изобразяваща колко неудобно бе за нея да бъде тук, тя затвори вратата на стаята от външната страна и отново възвърнах вниманието си към Ейс.

Имаше само едно нещо , което можех да направя, а също така беше и първото, за което се сетих.

Да избухна в гръмогласен смях.

Не знам, просто изпаднах в някакъв епизод и се смях толкова силно, че чак ми свърши въздуха и не можех да издавам звук. Смеех се без глас с ръце на корема от , който получавах вече болки. След като преминах фазата на истерична кучка станах и се оправих , вече сериозна отвърнах поглед на Ейс. А, горкичкия Ейс седеше и гледаше със скръстени ръце.

- Свърши ли ? - Попита саркастично с нотка раздразнение в гласът си.

- С всеки с, когото съм спала досега , но с теб? Никога . - Извадих самодоволна усмивка. - Приятно ми беше.

Запътих се към вратата, за да се разкарам от тук, но усетих ръката на Ейс да хваща моята. Издърпвайки ме към него аз се блъснах право в гърдите му. От какво си направен, бе?! Тухли?!

- Развали ми вечерта поне докато си още тук защо не ми се реваншираш ? - Каза той и сложи ръка на задника ми.

Аз инстинктивно я хванах и я извих.

- Знаех си. - Повдигнах вежда.

- Интересно ми е какво знаеш освен думите ' пиене ' и ' п*тки ' ? - Отвърнах хладнокръвно.

Той хвана бедрото ми и ме издърпа максимално близо до него.

- Видях теб.

В този момент вратата на стаята се отвори със скоростта на светлината, а ние с Ейс бяхме застанали в доста провокативна поза ако смея да кажа. На вратата беше застанал Едуард. Щом ни видя забелязах как очите му потъмняха . Чух и женски глас, това беше пияната Стеф, която се блъсна в него.

- Защо ме оставии ? - Изпепелтечи към него и го прегърна и погледна към нас със Ейс. Направи физиономия , която казва 'Знаех си ' , а аз извъртях очи и отвърнах с поглед казвайки ' Не ' . 

В този момент се чу голям трясък и писъци на хора. Всички се спогледахме.

- Саут Хай са тук. - Каза Едуард на Ейс със сериозен тон.

Без да му отговаря Ейс тръгна надолу със забързана походка, а аз не виждах Стеф никъде в полезрението си. Мамка му!

Тръгнах след Ейс без да се замислям, долу беше пълен ад. Момчета в черни якета създаваха фарс, Ейс раздаваше юмруци заедно с Едуард и Кай , а аз не виждах Стеф никъде.

Чу се подсвиркване зад мен.

- Не съм те виждал досега. - Обърнах се, за да видя кой ми говори.

- Нека си остане така. - Отвърнах и го халосах по врата, за да изгуби съзнание. Огледах се в случай , че някой ме е видял, но теренът беше чист откъм внимание. Всички се избиваха наред.

-СТЕФ! - Крещях , за да чуя някакъв знак от нея, но не можех да я видя никъде.

Обикалях цялата къща като луда. Отвътре нямаше и следа от нея. Нямаше я дори в килера , където нали принципно винаги се случват случки .. Или в някоя от баните , това беше другия вариант. Погледнах през прозореца и точно под мен долу Стеф беше прикрепена към стената от някакъв психо, който не я оставяше намира. Тя едва свързваше двата края и не се съпротивляваше особено. Мамка му .. Трябваше да скоча.. Това беше единственият начин, тъй като долу е война и не искам допълнитени неприятности.

Преглътнах тежко и скочих ..

- МЕЧКА СТРАХ МЕН НЕ СТРАХ ! - Изкрещях. Момчето погледна нагоре и сложи ръце пред главата си преди да се случи сблъсъкът между телата ни. 

Озовах се в седнало положение върху торса му, а той си разтриваше главата. Отклоних внимание от него и отидох при Стеф.

- Добре ли си ? - Опитах се да я съвзема, но тя буквално се бе разпльокала в ръцете ми. Само се кикотеше.

Ударих и два шамара.

Като, че ли подейства , защото се стресна и ме погледна изплашено. Не можа да ми каже нищо , защото повърна.. Слава богу не върху мен..

- Мамка му .. К'во по дяволите .. - Момчето отзад измърмори и изглеждаше, че се съвзема. Това не е добре.

Завлякох припадналата Стефани заедно с мен към колата ми. А там някакво копеленце ми режеше гумите с нож.

- КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ !?! - Разкрещях се като луда, а той се обърна и избяга в тъмнината.

Просто прекрасно.