Nick Rivera -the big BOSS

Глава 6

-Всичко е на ред,г-н Харис!Дъщеря ви ще се оправи!
-Ще се оправи?!Но какво и е,че не се събужда?! Казахте ми ,че няма никакви здравословни проблеми,че онези типове не са и сторили нищо и че все още е детственна,но тогава защо не се събужда?
-Г-н Харис, момичето е приживяло голям шок,което е довело до временна кома,но ще се оправи.Такива припадания са нормални за човек с минало, като нейното...
Мъжа наречен Харис, хвърли бегъл поглед на момичето .Сърцето му биеше като полудяло в гърдите му,а стомахът му бе свит на топка.
Не искаше да я загуби сега,когато я бе открил на ново!
-Сигурен сте ,че е добре?!-отново попита,свъсил вежди от притеснение и мачкащ нервно полицейската си шапка в ръцете си.
Докторът въздъхна ,опитвайки се да се овладее.Нормално бе за един баща да се притеснява,но този човек повтаряше едно и също вече десет минути...
Вдигна ръка и я постави утешително върху мускулестото  му рамо.
   -Уверявам ви ,че е добре!-каза.-А сега,моля да ме извините ,но имам друг пациент.
Харис кимна  и лекъря се обърна и напусна болничната стая.
  Въздишайки тежко,Харис престъпи към леглото,където лежеше безчувствено единствената му дъщеря.
   В гърдите му бушуваше буря.¡Мръсни копелета!
Заслужаваха да ги убие мъчително,режейки парченца месо от плътта им ,докато все още дишаха.
Отпусна се във някакъв неудобен стол, близо до леглото,сетне взе в ръце малката длан на дъщеря си и я стисна силно.Очите му бяха изпълнени със сълзи,който се стичаха по страните му като огромни дъждовни капки.
    -¡Всичко ще се оправи,малката ми!-промълви той,стискайки ръката и.-Тати няма да те остави сама!
  През вътрешният му взор започнаха да се явяват картини от миналото му.Раждането на дъщеря му, първите и думички,прохождането и,всички игри ,които играеше с нея...И тези копелета му бяха отнели  няколко години на щастие ,отвличайки неговата малка принцеса и единствената му любов!
На вратата се почука слабо,сетне се отвори и на прага и застана колегата му.Лицето му бе посърнало.
      -Как е тя?-попита с тих глас.
Харис издиша приреснено:
     -Казват че ще се оправи!-отвърна посърнало.-Но все още не се събужда.
  Колегата му носеше в ръцете си кутия със шоколадови бомбони,едно огромно плюшено мече във сладко розав цвят и 5 балона  в различен цвят(червен,розав,светло син,зелен и бял),който бяха под формата на мечета .
    -Имай търпение,колега! Най-важното е ,че я откри ! Вече е при теб!
Харис поклати глава отчаяно.
    -Никога няма да си го простя,разбираш ли!Вината е само моя!Ако само бях при тях онзи злокобен ден...
   Приятеля му остави бомбоните на шкафчето и мечокът на пода ,после завърза връзките на балоните за лапата му.
     -Вината не е твоя,чуваш ли ме?!Мисли за това ,че успя да я намериш и спасиш на време!
Харис кимна без да каже нищо.В гърлото му бе заседнала огромна буца ,която не му позволяваше да каже ни една дума.
В стаята настъпи тишина,прекъсвана само от шумът на медицинските машини,които отмерваха сърдечната и мозъчна дейност .
Двамата се загледаха в  малкото и личице.Какви ли ужаси бе приживяла?!