Nick Rivera -the big BOSS

Глава3

Паркира мотора близо до някаква полу-разрушена от времето къща и извади пистолета си ,марка Cout Dianount -38калибър .
Фарруко последва примера му ,стистнал в другата си ръка рамките на някаква черна раница .
Двамата младежи си размениха погледи ,после си поеха решително дъх и тръгнаха към сградата .
Знаеха ,че ги наблюдават ,но незнаеха дали ще излязат живи от тук!
До сега Шефът никога не ги Бе изпращал да се занимават със нарко-бизнеса.За тази работа ,той си имаше хора,който бяха в бранша от хилядолетия и знаеха как да се оправят във критични ситуации ,а не като тях двамата- който бяха само деца за мокри поръчки.
Вратата висеше само на едната си панта ,а дървеният паркет на пода зловещо изкърца ,когато двете хлапета решително влязоха вътре.
Озоваха се във широка всекидневна , ,почти без мебели,с разкъртени стени и висящи съдрани тапети .
Миришеше остро на влага и алкохолни изпарения и беше полу-тъмно.
В дъното се мъдреха няколко изпокъсани дюшека ,поставени направи върху пода,а вратите ,водещи към другите стаи липсваха.
На около не се виждаше почти никой,ако не се броеше някаква сива улична котка ,която се Бе излегнала върху един от дпшеците и ги гледаше напрегнато,готова при най малка опасност от тяхна страна -да побегне .
Ник погледна към Фарруко въпросително и той сви рамене .
-Сигурен ли си ,че това е мястото?-го попита.
Хлапакът извади от джоба си някакъв омачкан лист хартия и го погледна.
-Да ,мi bro'.Тоа е адреса!
Не му харесваше цялата тая работа!Нещо не Бе наред!
Ник усещаше хиляди тръпки да бомбардират тялото му а това не Бе на добре.Нещо лошо щеше да се случи ....
Пристъпиха на вътре ,стистнали пистолетите и се заоглеждаха.
-Ей?!Има ли някой?!-извика Ник.
Гласът му проехтя из празното помещение...
Бяха се спрели по средата на стаята ,а слабата светлина на нощното осветление от вън ,проникваше през разнебитената врата и хвърляше мрачни сенки по ъглите.
Хлапакът тръгна на пред ,без да обръща повече поглед към приятеля си ,който стоеше зад него,стистнал раницата със парите.
-Нека проверим и в другите стаи!-каза той ,без да поглежда .
Котката изсъска и побегна,когто той пристъпи на пред.
Изведнъж Ник се закова на място.
Тръпките бяха се усилили ,предупреждавайки го за опасност,а стомахът му болезнено се Бе свил на топка.
Извърна рязко глава на зад ...
-Не мърдай!-изсъска някакъв огромен тип,насочил към него Баретата си.
Друг здравеняк беше обвил лакет около врата на закръгленият Фарруко и затиснал устата му с другата си ръка ,а някаква женска Бе насочила двуцевна пушка с къс приклад към слабините на Фарруко .
-Хвърли пистолета ,хлапе !-измърмори първият тип ,сетне презареди своя ....
***
Тя тичаше ,а сърцето и биеше до пръсване .
Остра болка прорязваше дясната о страна и дробовете и изгаряха ,но не можеше да си позволи да спре .
Зави в дясно по тясната уличка ,блъскаики някакъв минувач и почти изгуби равновесие.
Не .Щяха да я хванат....
Чуваше приближаващите се бягащи стъпки на преследвачите си ,и вбесените им псувни,a сърцето и биеше до пръсване ,също като на преследвано животно .
Най-накрая спря задъхано пред вратата на някаква сграда.
Изблъска я ,натискайки трескаво бравата и влезе в тъмният ,миришещ на урина вход.
Тя се затича по тяснито стълбище нагоре,към спасението си,молеща се преследвачите и да не я открият.
Молеше се и да оставят майка и жива ....
Все още си спомняше вечерта ,когато отвлякоха брат и и убиха баща и и знаеше ,че тези хора не се спират пред нищо !
Дори полицията не смееше да припари в квартала ,от страх -да не бъдат простреляни ненадейно.
Изкачи задъхано третата площадка и се затича по тесният коридор .
Най -накрая спря пред олющена врата и заблъска с юмруци по нея:
-Сараа!-изкрещя истерично ,хвърляйки трескав поглед на зад.-Сара?!
Чуха се стъпки ,сетне вратата бавно се отвори и на прага и застана слабо момиче ,на около 14години от африкански произход.
Ситно къдравите и коси бяха вързани на тила и със черен ластик и носеше къси дънки и син потник.
Лицето на Сара издаваше ужас,но момичето не обърна внимание на този факт.
-Сара ...трябва да ме скриеш!Те са по -петите ми...-започна тя ,влизайки в апартаментът и тогава сърцето и спря да бие.
Точно зад вратата Бе застанал един здрав тип - доминиканец ,насочил дулото на черната си берета към главата и.
-Здравей ,Луси!Бързаш ли за някъде ?!-ухили се той .