Nick Rivera -the big BOSS

Глава 2

-Не ми се опъвай,хлапе!-изръмжа той и дръпна детето грубо за рамото към себе си.-Или искаш да скиваш как мамчето ритва камбаната ,ъм?!
Детето изхълца,но спря да се дърпа и изгледа с огромни и мокри очи похитителят си.
Хлапакът-убиец се ухили и го потупа одобрително по рамото и го подкани да се качи на мотора му .
Другите вече въртяха гуми нетърпеливо ,чакайки водачът им да потегли .
-Аз съм Хуан ,пич!-каза убиецът на детето .-И от С'я н та'ък ше съм твоя закрилник ,ОК?!
Детето кимна ,преглъщайки тежко и непохватно се качи пред него на мотора.
В сърцето на мълчуганът бушуваха различни чуства ,а стомахът му се Бе свил на топка .
Дали бяха убили майка му?!Той Бе чул изтрела ,писъка и плача на сестра си ...
Щеше да си отмъсти,проклети да са!Един ден щеше да накара всички тези хора да съжаляват за стореното!
Той затвори очи и се остави на съдбата си .
Вятърът брулеше лицето му и триеше с груба ласка сълзите му,но неможеше да изтрие болката в сърчицето му,която го изгаряше като буен огън.
Мотористите караха с бясна скорост през тясната улица,преминавайки от платно на платно и нижейки се като изтребители между автомобилите.
Имаха още една задача,преди да се приберат във El Cabo .
Най накрая влязоха във съседният квартал ,осветен от многобройни билбордове с реклами и нощни заведения .
Запътиха се към една широка улица ,осеяна от верига от магазини и нощни заведения.
По улиците гъмжеше от хора ,но това не пречеше на мотористите да си вършат работата .
От едно от заведенията излезе някакъв тип ,нисък и набит ,с дълга коса ,вързана на опашка на тила му .В едната си ръка държеше найлонова торбичка с покупки .
Мотористите намалиха ,изравниха се с него ,сетне извадиха пистолетите си и стреляха.
Хората се разбягаха ,пищейки ...настана суматоха.
Мъжът с опашката се гътна на тротоара.Найноловата му торбичка падна върху пода и бутилките с бира , които имаше вътре се пръснаха,смесвайки се с кръвта му...

***

Заведоха го в някаква резиденция.Беше огромно имение ,изпълнено с дръвчета ,цветя, изкуствени езера и фонтани.
Имението беше построено под буквата "Г " ,и имаше огромни френски прозорци.
Около имението Бе издигната висока ограда от дялан камък(близо 2 метра),а над нея имаше поставени железни орнаменти (1,5 м),с остри върхове и закачени жици,по които протичаше електричество.
Мотористите спряха пред малък пропусквателен пункт,където на страж стояха двама яки типа с бръснати глави и автоматични карабини .
Един от тях натисна някакъв бутон и портите се отвориха безшумно на вътре.
Мотористите подкараха по алеята към паркинга.
Имението беше осветено и блестеше като някой замък от приказките ,които майка му му четеше вечер ,преди да си легнат,но детето имаше чуството че влиза във дебрите на ада.
Няколко кучета Добермани се разкарваха свободно из огромното пространство.На детето му се сториха като огромни черни нощни сенки,готови да го оглозгат и потрепери.
-Не се стряскаи,малък!До к'ът си с мен,ня'а те нападнат,ОК?!-прошушна му Хуан .
Паркираха моторите си на голям и закрит паркинг,пълен с различна марка автомобили и мотори.
Един от убийците-хлапак на най-много 14години,кльощав като вейка,със пъпчиво лице и рапърски пош на глАвата,се приближи до тях и погледна със негодувание към малчугана :
-Ще си го изпатим зарад тва леке !-изръмжа ,гледащ неодобрително към малчуганът .-Тря'аше да го гръмнеш,Хуан !
Детето инстинктивно отстъпи крачка на зад към новият си закрилник ...
-Той е мой,Doce*!-изсъска Хуан ,измервайки с твърд поглед колегата си .Doce отстъпи назад ,клатейки глава.
-Ше скиваш ,Хуан-тоя шъ ни донесе само проблеми ,брато !
(Doce*-исп.пр.дванайсти.Много от отвлечените хлапета биват номерирани,за да бъдат избегнати бъдещи неприятности с властите.Забранява им се да използват собственото си име ,и в зависимост от постиженията си в криминалният свят,накрая им се дава възможност да си изберат ново име)
-Това е моя грижа,doce!-изсъска Хуан ,после без да обръща повече внимание на колегата си ,поведе детето към имението.
Кучетата хукнаха към тях ,усетили страхът на малчугана,но една команда от страна на новият му покровител ги накара да се заковат на място.
Къщата беше огромна и цялата в бяло.
Огромни мраморни колони подпираха вторият етаж на предверието и от всякъде пръскаше ярка светлина .
Малчуганът за сетен път се запита дали майка му Бе оживяла и едва преглътна сълзите си .Трябваше да оцелее за да си отмъсти !Един ден ...един ден щеше да ги накара да съжаляват за постъпката си !
***
Мъжът беше дебел ,направо желиран ,облечен със скъп костюм на Армани в чисто бял цвят .Беше мургав ,с бръсната глава и няколко кила от тежки златни ланци на врата си .
Той се Бе разположил удобно на белият кожен диван,кръстосал късите си свински бутчета и пушеше кубинска пура ,а в едната си ръка държеше кристална чаша с първокачествено бренди .
Щом влязоха в стаята ,той погледна мързеливо към тях и постоя така за един кратък миг ,без да им обръща внимание .
Из стаята се разнасяше успокоителна музика на Бетовен -и в този момент Ники намрази този жанр музика,макар никога до преди да не я беше чувал .
Мотористите стояха в военна редица ,с изправени гърбове и без дори да мигнат с очи,чакащи Шефът да проговори .
Най накрая "желираният" мъж реши да ги облаготвори със вниманието си.
Издуха гъстият дим от пурата си на горе ,сетне каза с дрезгав и дълбок глас :
- Убихте ли копелдака ?!
При думите му малкото момче стистна юмруци ,сведе поглед и се опита да въздържи обзелият го внезапно гняв.
Хуан престъпи крачка на пред и отдаде чест ,също като войниците по филмите.
- Свършен е,сър!-каза .-Претрепах ме го на Супера*!
Мъжът само го изгледа за миг ,после вдигна месестата си ръка и дръпна от пурата.
-Хубаво !-проговори накрая и лениво извърна поглед към Ник,който св взираше в него с огнена омраза.
Това сякъш развесели шефът .Напомняше му за него самият ,когато беше малък,
-Кой е този сополанко ?!Ела на сам !-нареди .
Детето го дари със поглед ,пълен с омраза ,после се изплю и изсъска:
-Върви по -дяволите!