Събуждам се от алармата.
-Добро утро, спяща красавице!
Засмивам се.
-Добро утро, Дом! Нали знаеш, че майка ми ще влезе след малко?
-Знам.
Доминик става и облича ризата си. Не, нищо не сме правили. Той просто реши да остане. Аз обличам тениска и дънки, вземам раницата си. Доминик се доближава, целува ме нежно и излиза на терасата.
-Ще се видим в училище!
-Внимавай да не се пребиеш!
Той само ми се усмихва и скача. Аз излизам и тръгвам към гимназията. Сядам под дървото. Доминик идва при мен.
-Добро утро, госпожице Джонсън!
-Добро утро, господине!
Дом сяда до мен.
-Защо не сънувахме този кошмар снощи?
-Не знам. Може би защото бяхме заедно.
Кайла се приближава.
-Здравейте, господин Блек!
-Здравей, Кайла. Какво има?
-Исках да ви питам нещо за урока.
-Какво?
-Ами...може ли да ви го кажа след часовете?
Да не си посмяла, кучко!
-Съжалявам, но тогава съм зает. Кажи ми го сега.
-Ами...няма значение.
Тя се обръща и си тръгва. Двамта с Дом се засмиваме.
-Мислех, че ще се съгласиш.
-Никога. Знам какво искаше. Няма да го получи.
Аз се усмихвам. Звънецът бие.
-Ще се видим после, господине.
-До после, Тереза.
Аз влизам в час. На обяд Кайла сяда на нашата маса. Какъв ѝ е проблемът?! Сяда до Дом. Той е мой, кучко!
-Господине, от къде е мотора ви?
-Купих го от един приятел. Сега, ако ме извините, трябва да отида до тоалетна.
Дом става и излиза. Не! Не ме оставяй сама с тази!
Кайла се намества и ме поглежда злобно.
-Слушай, Джонсън. Ако още веднъж го доближиш ще те...
-Какво ще направиш, Кайла? Кажи. Искам да знам.
-Аз...аз ще...ъъъ...аз...
-Така си и мислех. Трябва да влизам в час.
Ставам, но в следващия момент лампата гръмва. Мамка му! Всички се разпищяват и започват да бягат. Не трябваше да става така! Дом влиза и ми помага да се махна от столовата. Докато вървим лампите над нас мигат. Той ме извежда навън.
-Добре ли си?
-Да. Не трябваше да става така, Дом. Аз...не знам какво да правя.
-Спокойно. Всичко ще е наред. Обещавам ти, Тереза.
-Я виж ти! Кой бил тук!
Не пак! Поглеждам Кайла.
-Махай се. Веднага.
-И какво ще направиш, Джонсън? Искам да видя какво можеш.
Аз я поглеждам в очите. Удрям я в лицето, а после в стомаха.
-Туше, захарче.
Бутвам я и тя пада на земята. Дом се доближава и ми прошепва:
-Трябва да се махнеш от тук. Веднага.
Аз кимвам. Фвамата се качваме на мотора и тръгваме. След 10 минути сме пред къщата на Дом. Двамата влизаме. Аз сядам на дивана, изтощена от всичко станало. Защо точно аз? Не можеше ли да е някой друг?
Дом ми подава чаша с онази течност. Изпивам я.
-Благодаря, Дом.
Той сяда до мен.
-Какво стана в столовата, Тереза?
-Кайла започна да говори глупости и аз...ядосах се.
Дом ми се усмихва.
-Да не би Тереза Джонсън да ревнува?
Аз се намръщвам.
-Не! Няма нищо такова!
-Така ли? Тереза, знаеш, че съм само твой. И ти си моя.
Опира чело в моето.
-Твоя съм...
