Ставам от леглото. Дом още спи. Обличам ризата му и слозам долу. Отивам в кухнята и започвам да правя палачинки. След 10 минути усещам ръцете на Дом около кръста ми. Усмихвам се.
-Добро утро!
-Добро утро! Събудих ли те?
-Не. Какво правиш? Мирише вкусно.
Засмивам се.
-Правя палачинки. След малко ще са готови.
-Добре.
Дом заравя нос в косата ми.
-Секси си с ризата ми.
-Вече е моя.
-Знам.
Двамата се засмиваме. Закусваме.
-Нали знаеш, че Кайла веднага ще разкаже на другите за вчера.
-Знам, но не ми пука.
Дом ме закарва до вкъщи. Аз влизам и майка ми излиза от кухнята.
-Къде беше? Знаеш ли колко се разтревожих?
-Да бе. И двете знаем, че не ти пука за мен.
Качвам се в стаята си.
На следващата сутрин
Събуждам се от алармата. Обличам се и отивам на училище. Всички ме зяпат и си шушукат.
Сядам под дървото и зачаквам. Минават 5 минути. После още пет. И още пет. Най-сетне виждам мотора на Дом. Но на него има някой друг. Момиче. То спира и виква:
-Търся Тереза Джонсън.
Аз ставам и отивам при момичето.
-Аз съм. Какво се е случило?
-Доминик. Аз съм сестра му. Той...той не е добре. Простреляли са го.
-Как така? Не...не може да бъде. Кой го е прострелял?
-Не знаем. Ела с мен.
Двете се качваме на мотора. След 10 минути сме пред къщата. Влизаме.
-Донеси ми чаша-казвам аз.
Наливам малко от онази течност. Двете се качваме в спалнята. Там виждам Дом на легло с рана в корема. Подавам му чашата.
-Пий.
Той отпива.
-Кажи ми какво стана.
-Аз...тъкмо излизах от къщата, когато чух някой зад мен. Обърнах се и видях...видях...
-Кого видя, Дом?
-Видях Мия.
-Коя е Мия?
-Аз съм-отговаря сестра му.
-Но как е възможно?
-Не знаем. Някой се е престорил на мен.
-Аз...тръгнах към нея, а тя ме простреля.
Забелязвам забавяне в говора. Дом хваща ръката ми.
-Искам да знаеш...обичам те, Тереза.
Лицето му се изкривява от болка.
-Не! Н-не може! Стой с мен, Дом. Не ме оставяй!
-Обичам те.
Ръката му се отпуска.
-Не! Дом, моля те! Не умирай! Аз...бременна съм!
-Грижи се добре за детето.
Лицето му се отпуска, очите му загубват блясъка си. Разплаквам се. Не може да бъде! Моля те, Дом! Върни се!
-Няма какво да направим, Тереза. Свърши се...
