Ден 5 Г. Т. Т. Събудих се. Видях че Силвия и децата спят. Реших да ги целуна. Като целунах Сиса тя се събуди. - Добро утро, слънце! - Добро утро, скъпи. - целуна ме. - Обичам те! - И аз теб. Нали знаеш, че всичко ще се оправи. - Дано...
Оправихме се и решихме да излезем на разходка. Така бяхме облечени:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беки
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Джими
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Децата искаха да се качат на блъскащите колички. Пуснахме ги да се забавляват. - Иска ми се и моето детство да беше такова.- Те - Скъпи, не говори така. Вие поне сте имали ферма и подслон, а не като някои хора. - Обичам те... - И аз - Прегърнахме се. Малко преди да се отделим есин от друг чухме Беки да вика. Обърнахме се и видяхме онзи мъж опитваше се да я отвлече. - Стой! - Те. Започнахме да го гоним. Той се спъна и падна. Това беше моят шанс. Вдигнах му маската и кого да видя? Джин. - Какво? - Те - Защо ни го причиняваш? - Защото... - Изплюи камачето. - С жена ми не можем да имаме деца. - Тези думи ме шокираха. Дали наистина беше така или се опитва да ме излъже? - Какво? - Каквот чу. - Ама защо ме заплашваше, че ще ги убиеш ако не ти дам пари? - Защото имам нужда от парите. - Джин... - Както и да е. Просто няма вече да ви създавам излишни проблеми. - стана и си тръгна.
