38

20 3 2

by lavTae

by lavTae

Г. Т. Т.
Със Силвия бяхме поканени на един експеримент.
Нещо се обърка и ние останахме в миналото. Трябваше да сме там докато нещата не се оправят. Беше ужасно. Не можех да говоря с момчетата. Нямаше как да кажа на Бекхьон за това. Исках да знае. Се пак ми е най - добър приятел. Добре, че поне съм със Силвия. Тя ми е всичко. Не знам какво щях да правя без нея и децата. ЧАКАЙ! ДЕЦАТА! НЯМА КОЙ ДА ГИ ГЛЕДА!
- Къде сме?
- Не знам - аз

*680 г. / Онгъл*
Провеждаше се битка. И двамата си нямахме никаква на идея къде сме. Не знаехме как да питаме някой, защото не говорят на нито един ит сегашните езици.
- Чакай. Май сме 680г.
- От къде знаеш? - аз
- Ами, това май е Хан Аспарух.
БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛ! Сега сме в Онгъл!
- Лол....
- Знам, скъпи...знам.

*1578*
Някак от нищото се озовахме в средновековието. Как стана? И какво стана току що?
Май сме в България. От къде знам ли? Ами Силвия ми е разправяла за това какво е било средновековието в България, когато са били под турско робство. Това е някакъв ужас. Току що видяхме как син бутна баща си в кладенеца. Толкова ми е гадно за него.
Стражата ни залови. Прибраха ни в затвора. Не знам защо го направиха. Ние нищо не сме сторили.
Докато бяхме зад решетките си говорехме. Докато говорехме дойде една стража и я изкара от килията. Заведе я някъде. Надявах се да не и сторят нищо, защото не мога без нея.

*1897*
Пак се случи. Пак пътувахме в пространството.
Помислиха ни за вещер и вещерка. Защо все на нас. Опитаха се да ни изгорят. Аз не умрях. Обаче тя изгаряше.
- СИЛВИЯ! НЕ! НЕДЕЙ! НЕ! - крещях през сълзи.

- Те. Те. Събуди се. - аз се събудих и станах рязко. - Спокойно. Било е само сън. Какво сънува? - преди да ѝ кажа я прегърнах силно и нацелувах. Толкова бях щастлив, че е само сън.
- Сънувах, че сме в миналото и ти...ти...
- Аз?
- Умря.
- Ох... Те - Целуна ме - Лягай. Всичко е наред. Нищо не се е случило.