Г. Т. С. Оправихме се и тъкмо щяхме да тръгваме към Йонги и някой звънна на вратата. - Аз ще отворя. - аз - Ок. - Те - Ооо, хей! Къде са мълчоганите? - Йонги - Хей и след малко ще ги доведем. Просто са на детска. - Ок. Нямам търпение да ги видя. - А и още веднъж ти благодаря за това. - Те - Няма защо.
*когато се прибрах с децата* - Бате, Йонги! - децата - Мъничета! - Йонги - Добре, видяхте се, вече знаете че ще сте седмица с бате Шуга. - Да! - Беки - Добре ние ще тръгваме. - Чао и приятно прекарване деца! - Йонги - Мерси! - аз
Г. Т. Йо. Те и Силвия тръгнаха към летището. - Какво искате да правим? - Да играем на Монополи! - Добре. Къде е, за да го донеса? - Ела, ще ти покажем. - Джуни Беше доста на високо. Се пак успях да го стигна.
Изиграхме няколко игри и казаха, че са гладни. Отидохме в кухнята. Тъй като не знаех какво харесват просто ги питах. - Какво харесвате да ядете? - Кимчи. - казаха го в един глас. След това прегледах дали имат продуктите за ,,Кимчи”. Оказа се че нямат. - Добре...ще трябва да отидем до магазина. - Ок.
*в магазина* Те са наистина с много енергия. Та влязохме и взехме: 1. Ферментирали зеленчуци 2. Зеле 3. Лют червен пипер (не мн лют) 4. Сок от чесън 5. Сок от лук 6. Домати
Прибрахме се и го сготвих. Изглеждаше много апетитно.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Бате много вкусно си го направил - Беки - Да наистина - Джуни - Благодаря ви деца. Когато се наядоха отидоха да гледат детски. Аз измих чиниите и отидох при тях. По - късно си легнаха. Беше страхотно.
