40

21 3 2

by lavTae

by lavTae

Г. Т. К.
Вече бяхме двойка от 5 месеца. Тя ме помоли да отида до магазина. Естествено се съгласих. Като се връщах ме блъсна кола. Това беше единственото, което помних.

*след 30 мин*
- Докторе, кога ще се оправи? - Силвия
- Скъпа... - аз
- КАЙ! - прегърна ме и ме целуна. - Нямаш си на идея колко ме уплаши!
- Извинявай.
- Няма нищо.
- Госпожо, ще ви помоля да напуснете.
- Добре.

Мина около час и ме изписаха. Прибрах се вкъщи.

Г. Т. С.
Получих обаждане малко след като Кай се прибра.
- Ало?
- Можеш да се радваш, че той е жив.
- Те... какво си намислил?
- Ще видиш.

След няколко дни пък се беше натровил. Ходихме до болницата. Получих новини които не пожелавам на никой никога да чуе.
- Госпожо, имаме лоши новини. Г-н Ким Джонг - ин не е жив.
- Благодаря, се пак се опитахте.
Разплаках се. Не можех да издържа. Всичко това, което направи за мен и накрая какво? Умря... не е честно спрямо него.

Г. Т. Т.
Знаех, че той е умрял и, че Силвия е съсипана. Това беше моят момент.
Отидох у тях с ОГРОМЕН букет с любимите ѝ цветя, бонбони и гривната която винаги е искала.
- Те...
- Здравей, знам ти положението. И реших да те утешя.
- Добре... мерси.
- Няма проблем.
След месец пак се оженихме.