Kidnapped by the devil•|• Harry Styles fanfic•|•

1

Навън беше много тъмно. Луната не се виждаше, заради облаците. Наближаваше концерт и уроците ми по хип хоп танци бяха по-дълги от обикновено. Можеше да съм вкъщи преди един/два часа и да гледам някой филм, вместо да ходя по студените вечери. Беше работен ден и затова улиците не бяха пусти. Това ме успокояваше, въпреки тъмнината. Продължавах да вървя, опитвайки се да се загърна по-плътно в бебешко розовоти си палто. Оставаха ми още няколко пресечки до вкъщи. Телефона ми звънна. Непознат номер. Реших да вдигна.

- Ало... - казах, но не получих отговор. - Хей, чуваш ли ме? - опитах отново, но в отговор получих само тишина.

- Затварям. - предупредих и изключих телефона си.

Още не го бях прибрала в джоба си, когато той отново звънна. Същия номер.

- Да?- отново тишина.

- Хей! Ако ми правиш номера спри или ще ти блокирам номера. Не е забавно! Който и да си, моля те остави ме намира! - ядосах се и затворих.

Този път прибрах телефона. Повече не се обади. Стори ми се доста тихо. Реших да вдигна погледа си от земята. Огледах се и видях, че наоколо няма нито един човек. Но до преди малко беше пълно? Тръпки ме побиха и забързах крачката. Фарове се появиха зад мен. Зарадвах се, че още не е толкова късно, че да съм сама. Когато наближи колата, очаквах да ме подмине, но тя намали скоростта си. Караше до мен. Сърцето ми забърза ударите си, а дишането ми се учести. Въпреки това се опитах да запазя самообладание и просто забързах още повече. Имах чувството, че тичам, а колата не спираше да ме следва сякаш от 5 минути. Изведнъж спря. Отдъхнах си леко. От нея излязоха трима мъже, облечени в черно. Единия се провикна. На мен ли говореше? Че на кой друг, само аз съм на тази улица. Тук е момента когато започнах да бягам. Пуснах чантата с гуменки и резервни дрехи на земята и побегнах към вкъщи. Опитвах с всичка сила, а виковете зад мен станаха по-силни. Бях на предела си. Краката ми не ме държаха, не можех да си поема достатъчно въздух, а факта че е студен не олесняваше нещата.

Изведнъж спрях да чувам викове и стъпки. Само вятъра между клоните на дърветата. Спрях и си поех въздух. Подпрях се на колената си, опитвайки се да нормализиран дишането си. Когато вдигнах глава пред мен седеше мъж, целия в черно и с маска на лицето си. Изпищях и се опитах да побегна, но той ме хвана. Борих се в хватката му. Опитвах се да го ударя, ритна, даже ухапя, но не успях.

- Спри да мърдаш. - изръмжа близо до ухото ми. Настръхнах. Тръгнах да пищя, но той запуши устата и носа ми с мокра кърпа. Вдишах няколко пъти от напорния парцал. Постепенно почувствах крайниците си тежки, не можех да задържа очите си отворени. Опитах се, наистина опитах да мръдна, да направя нещо, но не можех. Отворих си устата в опит да извикам за помощ, но излезе нещо като мрънкане. Последното нещо което помня са две тъмно зелени очи и шепот "Лека нощ, принцесо".