Kidnapped by the devil•|• Harry Styles fanfic•|•

4

Попивах капките вода по тялото си с кърпата, която Саманта ми даде. Не виждах смисъл от тази баня, когато пак ще облека мръсните си дрехи.

- Ето, облечи тези. - все едно прочел мислите ми, Стайлс каза. Стреснах се и бързо се обърнах към него.

В ръката си държеше сгънати дрехи. Очите му се разхождаха безсрамно по цялото ми тяло. Точно в този момент се почувствах гола и... омърсена. Очите ми се насълзиха, а по бузите ми плъзна топлина. Ирисите му се спряха върху лицето ми. Усмивка огря. Направи няколко крачки и хвърли дрехите върху леглото. Приближи се бавно, предпазливо, но и хищно. Все едно лъв дебне антилопа. Този мъж беше много по-висок и едър от мен. Стиснах хавлията с всички сили. Макар, че беше дълга и голяма, не беше никак сигурна.

- Страх ли те е? - попита, когато беше на две педии разстояние от мен.

- Да.

- Това е добре. - стоеше и се взираше със своите зелени очи в лицето ми.

- Защо? - гласа ми потрепери.

- Няма да направиш някоя глупост. Като например да се опиташ да избягаш.

- Ами ако го направя? - придобих повече увереност. Нима си мисли, че няма да избягам и ще го оставя да ме убие?

- Само ти ще загубиш. Но нещо ми подсказва, че не би го направила. - той се приближи съвсем малко, карайки ме да се отдръпна с една стъпка назад.

- И какво е то? - той също се приближи.

Знаех на къде отиват нещата и никак не ми харесва. Продължихме да играем на гоненица докато гърба ми не опря стената. Не беше много близо до мен, но достатъчно, за да ме побият тръпки и да накара кожата ми да настръхне от страх.

- Заради начина, по който ме гледаш. Страх, несигурност, но си смирена. Определено има омраза и отвращение, но си твърде умна, за да опиташ нещо глупаво, като да скочиш от прозореца. Според мен чакаш подходящия момент, но той няма да настъпи, Виф. - Виф? Никой, никога не ме е наричал така. Отново ме побиха тръпки. Пресегна ръката си и махна кърпата от косата ми. Ахнах, когато мокрите кичури удариха раменете и гърба ми. Той прекара пръсти през нея, прибра няколко кичура зад ушите ми и прошепна:
- Оправяй се. Заминаваме.

Дъха ми секна.

- За къде?

- Нима очакваш да ти кажа? - повдигна вежда и се засмя.

Обърна се на пети и излезе от стаята, заключвайки. Както обикновено. Няма нужда да казвам, че бях уплашена до смърт, нали? Очите ми се насълзиха отново и няколко малки сълзи се спуснаха бързо по бузите ми. Изтрих ги бързо и взех дрехите. Спортно бюстие, бельо, клин, но нямаше блуза. Облякох това с което разполагах, загърнах гърдите си с хавлията и започнах да тропам по врата. Сигурно след 3 минути ръцете ме заболяха, но имаше успех. Когато чух забързаните му стъпки отстъпих назад. Вратата се отвори бързо и се удари в стената. Беше ядосан.

- Какво искаш? - извика.

- Н-нямам блуза... - посочих хавлията.

- Трябва да имаш. Казах на Саманта да купи всичко! - издиша и прокара ръка през косата си. - Лъжеш ли ме? - пристъпи крачка към мен заплашително.

- Не! - почти изпищях.

- Саманта! - извика. След няколко секунди ниската жена дойде. - Взе ли блуза?

- Би трябвало. - отговори спокойно жената.

- Би трябвало? Искам да си сигурна! - изръмжа.

- Може и да съм пропуснала. - въздъхна жената. Не беше оплашена.

- Дай ѝ някоя от своите. - зеленоокоия мъж стисна с палец и показалец носа си и затвори очи.

- Боя се, че не мога, Хари. Багажа ми не е тук. - каза Саманта.

Хари излезе бързо, все едно бягаше от нещо. Със Саманта се погледнахме. Тя ми се усмихна успокоително. Сърцето ми препускаше като сърна, гонена от вълци. Стайлс се върна в стаята с черен слуитчер в ръка.

- Ето. Облечи това. - той го бутна към гърдите ми.

- Благодаря... - прошепнах и поех дрехата. Той отново излезе.

Саманта остана с мен. Пуснах хавлията да падне на пода и разгънах черния плат. Беше огромен. Имаше голяма бяла емблема на "Пума" в средата на гърдите. Погледнах въпросително към жената.

- Това е неговия слуитчер. - тя почти ахна. - Облечи го...

Непохватно го нахлузих върху тялото си. Спокойно мога да кажа, че стигаше почти до коленете ми. Ръката ми свършваше много преди ръкавите. Чувствах се като в чувал.

- Добре ти стои. - засмя се Сам. Завъртях очи и ѝ се усмихнах.

Тази жена е мила, забавна и успя да ме накара да се усмихна. Тя ми помаха и ми каза, да се напръскам с парфюма на тоалетката до гардероба. Излезе, затваряйки вратата. Заключи ли? Приближих се и се опитах да я отворя. О да, заключила е. Прииска ми се да подуша слуитчера. Грабнах малка част и го приближих към лицето си. Меришеше на него... Мента, скъп парфюм, и нещо, което не мига да определя. Беше опияняващо. Какво по..? Защо си мисля тези неща. Трябва да мразя всичко свързано с него. Аз го и правя! Но просто... Какво не е наред с мен?