Kidnapped by the devil•|• Harry Styles fanfic•|•

8

- Слушай. Започвам сериозно да се изнервям от поведението ти. Тук трябва да се съобразяваш с МОИТЕ правила! - извика Хари, изтласквайки чинията си от масата на земята.

Саманта просто потрепна докато миеше чиниите, но продължи да си върши работата. Дори не се обърна.

- Ако не искаш да ядеш, хубаво, но ме гледай в очите докато ти говоря! - изръмжа той. Направи две големи крачки и стигна до мен. С показалец и палец хвана брадичката ми и насочи главата ми към него.

Отказвах да направя очен контакт.

- Начукай си го. - прошепнах.

- Не... На теб да ти го начукам. - изплю и излезе от кухнята.

Изпищях и зарових глава в ръцете си. Кръвта ми бушуваше във вените. Исках да счупя чаша в главата му. Да го наритам толкова здраво, че да не може да се движи със седмици. Но не можех.

Саманта остави чиниите настрана и взе метлата, за да почисти счупената чиния от земята.

- Какво ще прави с мен? - попитах я.

- Не знам. - отговори.

- Ще ме убие ли?

- Ако трябваше, досега да си мъртва. Но ако продължаваш така... - погледна ме със смръщени вежди.

- Очакваш да му се подчинявам? - извиках.

- Миличка, казвам ти да внимаваш. Започваш да забравяш какво става тук. Отвлечена си, а той не е шефа ти в супермаркета, когото мразиш. - каза тя и продължи да събира счупените парчета.

Станах и излязох от кухнята. Коридора беше като в болница. Светло зелени стени и бели плочки. Хола беше две крачки по-надолу. Нямаше врата. Беше направена арка. Правех малки крачки. Пода беше от тъмен ламинат. Бял килим беше послан под стъклената маса пред дивана. Два фотьойла бяха отстрани, а на отсрешната стена беше закачен голям телевизор. Зад мебелите беше разположено стълбището, което водеше до стая, в която бях.

- Какво правиш? - подскочих. Обърнах се и видях Хари.

- Нищо. - казах, обърнах се и продължих да оглеждам. Чух стъпките му.

- Знаеш ли..? - прошепна до ухото ми. Ахнах. - Не съм и предполагал, че ще имам такива проблеми с теб. - засмя се. Опитах се да се отдръпна, но той постави ръцете си на талията ми. - Не би ли трябвало да се страхуваш? - той ме обърна към себе си. Стояхме лице в лице. О, повярвай ми, много се страхувам.

Взе ръката ми и я допря до гърдите си. Опитах се да я отдръпна, но той затегна хватката си. Започна да я придвижва надолу по тялото си. Усещах топлината от тялото му и как мусколите му се стягаха под кожата му. Ръката ми мина по корема му, усещах плочките му. Продължи надолу. 

- Какво правиш? - изпищях.

Той не отговори. Ръката ми достигна дънките му. Отново се опитах да се отдръпна, но той не ме пусна. Уви свободната си ръка около кръста ми и долепи тялото ми до своето. Изведнъж плъзна ръката ми до гърба си. Усетих нещо твърдо. Наведе се до ухото ми и прошепна:

- Не разбирам, защо не те е страх, след като нямам причина да те държа жива.

О, Боже. Мисля, че сърцето ми спря. Той ме накара да обхвана "твърдото нещо". Държах пистолета му.

- Ако ме искаше мъртва, щях да съм. - издишах.

- Права си.

- Но не съм.

- За сега.

Хора не знам какво беше станало с тази глава. Уж я бях публикувала. Както и да е. Ще се опитам да разбера какъв е проблема, защото ще се побъркам, ако трябва отново да преписвам😂.