Kidnapped by the devil•|• Harry Styles fanfic•|•

6

Насочи пистолета към мен. Дулото беше пред лицето ми. Започнах да треперя, а очите ми да се насълзяват. Клаксоните от чакащите коли изпълниха тишината.

- Знаеш ли как се използва? - попита, слагайки пръст на спусъка. Аз поклатих глава отрицателно. - Хвани го.

Свали пистолета и ми го подаде. Не исках да го докосвам. Дали е убил някого с него? Естесвено, че да. Това оръжие е оцапано с кръв, а неговите ръце с грехове...

- Вземи го! - извика и го бутна към гърдите ми.

Хванах го с треперещи ръце. Дръжката застана несигурно в дланта ми. Пистолета бе студен и тежък. Той се изсмя и отново грабна оръжието. Свали пълнителя и го хвърли на задните седалки. Метна огнестрелното оръжие към краката ми. Отдъхнах си. Позволих на няколко сълзи да се спуснах по бузите ми. 

Почукване по прозореца ни накара да замръзнем. Хари ми направи знак с ръка да замълча. Бавно смъкна затъмнения прозорец. Отвън беше застанал човек на около 40. Прокара очите си по зеленоокия ми похитител след това по мен. Задържа погледа си на мен повече от колкото трябва. Хари забеляза това. Грабна ръката ми, която почиваше в скута ми и я стисна. Сълзи напълниха отново очите ми. Опитах се да ги задържа.

- Какво става тук? Чакаме от 10 минути! - развика се мъжа.

- Ще чакате, ако трябва цял живот! - извика на свой ред Хари. Разтреперих се и сълзите се спуснаха по лицето ми.

- Какво правиш на момичето? - попита мъжа и ме посочи. Дали трябваше да викам за помощ?

- Не е твоя работа. Сега се връщай в скапаната си бракма! - Хари беше на път да избухне. Мъжът обаче не се отказа.

- Звъня на полиция... - каза и извади телефона си.

Хари махна колана си и слезе от колата. Беше бесен. Затвори вратата толкова силно, че колата се разлюля. Хвана мъжа за яката на ризата и извика нещо в лицето му.

- Знаеш ли кой съм аз?! И полицията не може да ти помогне! - викаше докато буташе човека. Внезапно го удари. Мъжа залитна назад, спъвайки се в краката си.

- Хари! - извиках ужасено. Той не ме чу.

Откопчаха колана си с треперещи ръце и излязох. Изтичах до високия бесен мъж и застанах пред него.

- Хари, недей, моля те. - умолявах го докато се опитвах да го избутам назад. Дланите ми докосваха гърдите му, които се повдигаха и спускаха бързо. Той не помръдна. Грабна лявата ми ръка и ме отмести настрани.

- Не се меси! Влизай в колата! - изръмжа, гледайки ми в очите.

Вече не бяха светло зелени, бяха тъмни, зловещи. Чух вратите на другите коли. Няколко мъже идваха към нас. Той пусна ръката ми. Сърцето ми биеше силно. Очите ми бяха широко отворени и дишах тежко. Сега...

Затичах се към колите зад нас. Трябва да избягам. Тичах с всички сили. Когато стигнах до единя от хората се закашлях. Поех си няколко пъти дълбоки гледки въздух.

- Моля те! Помогни ми. Той ме отвлече. Помогни ми, моля те. - плачех, а думите излизаха като хълцания.

Мъжа не бе на повече от 20. Кафява коса вдигната нагоре, черни очи. Той сложи ръката си около раменете ми.

- Успокой се. Всичко е наред. - опитваше се да ме успокои. Аз клатех глава отрицателно.

- Трябва да бягаме. Има оръжие. К-къде е колата ти? - попитах. Трябваше да се махна час по-скоро. Той погледна към черения Мерцедес по надолу по улицата.

- Лиам! - чу се гласа на Стайлс. Момчето до мен се обърна към него. Познават ли се? - Доведи я веднага тук! - извика бесния Хари.

Лиам кимна. Опита се да ме хване за ръката, но успях да се отдръпна. Опитах се да избягам, но ме настига само след няколко крачки. Наведе се и постави ръце под коленете ми. Вдигна ме на едно рамо и започна да върви към този, от когото се опитвам да избягам.

- Не, не моля те. Моля те, пусни ме. - удрях гърба му докато виках.

Той не ми обърна внимание. Усетих ръцете на Хари. След няколко секунди вече бях в неговите обятия. Опитвах се да го ударя, но без успех. Плачех и виках. Той ме постави на седалката и отново сложи колана ми. Опитах се да го махна, но той грабна ръцете ми.

- Успокой се! Спри да викаш, мамка му! - удари седалката ми. Веднага млъкнах.

Зъвори вратат. Седна на своето място и запали. Отново пътувахме към неизвестна за мен посока. Хлипанията ми отдавна не се чуваха. Той не поглеждаше към мен, както правеше по-рано. Зад нас караше Лиам. Един въпрос ме измъчваше през цялото време.

- З-защо ми даде пистолета? - той ме игнорира. - Ами какво ако знаех как се използва?

Не отговори. Просто се взираше в пътя. Въздъхнах и облегнах глава на прозореца.

- Не беше зареден. - каза.