Kidnapped by the devil•|• Harry Styles fanfic•|•

5

- Хайде, мила. Побързай. - каза Саманта докато тичаше по стълбите.

Опитах се да я настигна, но ниската жена бе много бърза. Когато най-накрая Сам спря се огледах. Това определено беше всекидневна. И то прекрасна. Цялата в бяло, изискани кожени мебели, стъклена маса, огромен телевизор над искуствена камина. Като извадено от списание. Защо някой би искал да напусне токова прекрасно място? Защо някой като него би отвлякъл мен?

- Да тръгваме. - чух плътния му глас близо до мен. Усетих пръстите му по ръката си.

Обърнах се рязко. Беше точно пред мен. Много близко. Опита се да хване ръката ми, но аз я отдръпнах. Веждите му се свиха, стисна челюст. Вдигна очи към лицето ми, но погледа му не се задържа дълго върху очите ми. Те продължиха надолу по тялото ми. Изучаваше ме внимателно. Чертите на лицето му леко се отпускаха. Изглеждаше спокоен. Погледна към очите, след това към устните ми. Отори леко своите. Стоеше неподвижно, взирайки се в мен. Стана ми неудобно и се размърдах от крак на крак. Хари премигна няколко пъти и грабна ръката ми. От рязкото движение подскочих. Той се усмихна и поклати глава. Задърпа ме извън къщата. Когато излязох под синьото небе присвих очи. Нямаше облаци, а слънцето грееше силно, но не беше топло заради силния вятър. Огледах се и видях черна кола. Прозорците бяха затъмнени. Хари бръкна в джоба на якето, което носеше. Извади ключ и отключи колата. Не се чу звук, но мигачите премигнаха. Стисна китката ми и ме поведе към превозното средство. Отвори вратата на пасажерското място.

- Качвай се! - заповяда ми. Поклатих глава отрицателно.

Той изръмжа и се наведе. Сложи ръка под коленете ми ме вдигна като булка. Стреснах се, че може да ме изпусне и увих ръце около вратът му. Гледах ръката му, която стискаше долната част на бедрото ми, но усещах неговите очи на лицето ми. Бузите ми се затоплиха. Погледнах към него и осъзнах колко близо сме. Тялото ми на практика бе притиснато към неговото, а пространството между лицата ни почти не съществуваше. Той впи очите си в моите, заключвайки ги заедно. Не можех да преместя погледа си. Захвата ми около плата на яката му, се разхлаби. Тялото ми започна да се отпуска в неговите ръце, но ума ми препускаше. Хиляди мисли, но нито една, която заслужаваше да се задържи в съзнанието ми. Тогава погледът ми се плъзна по лицето му стигайки до розовите му устни. Отворих своите, издишайки въздуха, който не знаех, че съм задържала. Когато той направи същото, си предстваих, неговите устни върху моите. Меки, плътни... Той започна да се приближава. Премигнаха няколко пъти и обърнах глава към колата. Той стисна силно бедрото ми, издиша раздразнено, но се наведе и ме остави на седалката. Чакопча ми колана. Затвори силно вратата и бързо се качи до мен. Гледах го внимателно докато завърташе ключа, за да запали. Веждите му бяха събрани, образувайки бръчица. Челюстна му беше стисната, а мислите му далеч от тук. След няколко секунди потеглихме.

В колата беше пълна тишина. Нито аз, нито той смеехме да я нарушим. Не спирах да се взирам в него. Изглеждаше ядосан и замислен. Стискаше здраво волана и не отделяше поглед от пътя. Погледнах към краката си. Кецовете от онази нощ бяха мръсни. Стана ми доста скучно. Реших, че ще е полезно да се опитам да запомня пътя. Погледа ми се заби в прозореца. Дървета и храсти минаваха бързо покрай нас. Усетих топла ръка на бедрото си. Погледнах и видях татуиранитр му пръсти да се впиват в бедрото ми. Той се взираше в мен съсредоточено. Сякаш се опитваше да прочете мислите ми.

- Искаш ли да пусна музика? - попита.

- Да...

- Бръкни в жабката. Имам флашка с музика.

Обърна погледа си към пътя, а аз се наведох и отворих жабката. Отвътре изпадна нещо. Чу се силен тропот. До краката ми беше паднал пистолет. Хари погледна към мен и когато видя изплашеното ми лице премести погледа си върху предмета. Наби рязко спирачки и взе пистолета. Направи няколко бързи движения и се чу щракване от оръжието.

16:16🥰