What I Feel | Jungkook

2

Какво, те какво правят тук !!!
- Хея !? - обърнах се към нея.
- Кажи. - погледна ме въпросително.
- Ъмм ... Мисля, че Джънгкук ме следи. - казах.
- Пффф !! - изплю целият сок от устата си. - Няма начин, Юра. Слушай, обичам те, но няма как "най-готиното" момче в училище да те следи.
- А защо показа кавички на "най-готиното"? - попитах я.
- Ъммм. Ехоо, защото не е.
- Хайде да тръгваме. - казах, избягвайки темата.
Тя само кимна за да.

И двете се прибрахме.
Беше ми доста скучно, а и знанието, че утре съм на лятно училище ме убиваше. Затова си пуснах някоя рандом драма.
Минаха часове и си взех плейстейшъна. Да, знам че това не е подходящо за момиче, но аз не съм като другите.

На следващия ден ...
Е, добро утро пропиляна ваканция.
Не бях спала почти цялата нощ и ме болеше глава, но си станах на краката, които между другото щяха да се скършат всеки миг от болка.
Сложих си грим, взех една тетрадка и се завлачих по улиците. Не ми пукаше колко е часа.

Стигнах до училище. Пффф. Нямах представа кой час сме, с кой учител, изобщо колко е часа. Просто седнах. Сложих си слушалките и явно съм заспала.

Усетих как някой ме побутна. Това беше  Парк Чаньол. Ааа, споменах ли, че имам брат. Той не си взе испитите и затова е тук.
- Какво ти има ?
- Ааа, нищо.
- Сигурна ?
- Даааа, напълно.
Той мръдна тетрадката ми, която бях захвърлила на другата страна на чина ми и седна.
- Е, какво ще правиш днес?
- Не знам, защо питаш?
- Мислех да излезем, като брат и сестра. Сешташ се, както преди.
Аз си спомних и се усмихнах широко, след което го прегърнах и казах :
- От кога чакам да го чуя.

Но звънеца би ... Е, както винаги бях отнесена и не разбирах какво се случва, затова просто изчаках часа да свърши.

След училище ...
С брат ми излязохме и отидохме в една градинка. Това беше нашето място. Но ходихме там само когато си казвах ме тайни и затова го попитах защо сме там.
- Защото имам да ти казвам нещо, Юра.
- Какво, Чан.
- Харесвам Хея.
- МОЛЯ?
Чакай, чакай, чакай !!! Брат ми харесва единствената и най-добра ми приятелка.
- Ъъ ... Как се случи? Сигурен ли си? Температура ли имаш?
- Аньо.
- Оххх Боже. Но добре, обичам те, но обичам и нея затова ако искаш да я спечелиш и успееш искам да ми обещаеш едно.
- Какво?
- Искам да не ѝ разбиваш сърцето.
- Не бих могъл, Юра.
- Това е добре.
- Та, дали ще ми помогнеш.
- Е, знам че си добър,така че да.
- Благодаря ти, сестричке.
- Ъъ, само едно условие. Не ме наричай "сестричке".
- Добре.
Дадохме си гуш и се прибрахме. Седнах си на леглото и започнах да размишлявам.
Не виждах Хея на училище, защото си беше взела изпитите, но можех да се срещна с нея. Но за сега нямаше да ѝ казвам. По-добре първо да разбера дали харесва брат ми. Хубавото беше, че не харесваше никой. Реших да не пиша домашни, защото живеех сама с брат ми и нямаше кой да ми се кара.
Майка ми и баща ми не ме харесваха много и ме отпратиха, но брат ми се застъпи за мен и сега живеем в Сеул, а родителите ни в Бусан.
Стана около 23 часа и реших да лягам.

------------------------------------------------
Е хора, това е 2-ра част. Главите са скучни, но нататък става интересно. Не съм включвала Джънгкук много, но ще стане време и за него. Само малко търпение 😉.